Станислав Буковалов за миналото, пренесено и съхранено в българския фолклор – Истории в историята

Фолклорът е необятно поле от емоции, вярвания, наричания, религиозни практики, обичаи, традиции, в него е събрано богатството на миналото –  огромно културно и духовно наследство. За наследеното, привнесеното от съседите и от по-отдалече, за съхраненото и изгубеното във времето, разговарям със Станислав Буковалов, автор на предаването „Истории в историята“  в Радио Шумен, бивш член на УС на БНР, журналист, изследовател и поклонник  на фолклорното изкуство.

България е  една от най-древните държави в Европа, разказва Станислав Буковалов. Повече от 15 племена са живели по нашите земи, някои от които по-късно са дали основата на народите, обитаващи съременна Европа. Траките например, които като население започват от Карпатите до Унгария, а надолу стигат до Кападокия, са всъщност повече от 30 тракийски племена. Също готи, келти, римляни, ромеи, славяни, българи с букет от най-различни обичаи,  вярвания, религиозни практики, които по неповторим начин са вплетени в българския фолклор, оцелял до днес. За съжаление, през 50-те години на миналия век в условията на тоталитарната държава, започва преселение на населението от селата към града, а в града фолклорът трудно се съхранява, защото е извън автентичната си среда. Голяма част от това фолклорно наследство умира. Съществуваха обаче съборите, които са уникално хранилище на тези традиции. За съжаление, през 90-те години, след като си отидоха родените през 20-те, 30-те години на миналия век традицията отминава и ако не беше огромното фондохранилище на БНР, сега нямаше да знаем много за корените и същността на българския фолклор, отбелязва Станислав. След 1944 г. забележителни изследователи и познавачи на фолклора като академик Михаил Арнаудов например, са вкарани в затвора, но по внушение на един от големите руски учени той е освободен от Вълко Червенков, но са му забранени публичните лекции. Така академик Арнаудов изпада в забрава, а  за съжаление той е последният най-голям познавач на българския фолклор. Някои от обичаите, описани от него сред харцоите и капанците в Русенско, Разградско и Шумен вече не съществуват. Такъв е варденето на квас. Това е най-магичният обичай. Той се прави в нощта срещу Игнажден. Академик Арнаудов го открива в четири селища в Русенско. В нощта срещу Игнажден най-старите жени, които са носели паметта, т.нар. вещици – вядящи жени, които пазят знанието – терминът идва от старобългарска дума вядяти – аз знам, се събират в една от тях и мома, която трябва да е девствена, носи от чист извор мълчана вода. Докато носи водата, тя трябва да мълчи. Брашното за тази мая за този хляб закваса се пресява през три сита, бабите го слагат в нощтвите. Момата налива водата, а бабите го месят гърбом, да не го поразят с погледа си, пеят и танцуват и слагат билки и наричания, които нито академик Арнаудов, нито основателят на българската фолклористика Димитър Маринов са успели да запишат. Оттук идва и магичността на този обичай, който не е съхранен… Търсил съм го на различни места, разказва Станислав Буковалов, който води предаването “Истории за историята” по Радио Шумен, регионална радиостанция на БНР. В моето предаване аз търся митологемите на отминалото време, които днес присъстват в някои от обичаите в съседни страни. За съжаление, заради ревнивото отношение трудно могат да се правят сравнения между това, което идва от древността, съхраненото в България  и създаденото по-късно в Повардарието, което дълго време остава без държавност, отбелязва Буковалов. Докато се ровех за моето предаване, открих народни песни, направени въз основа на християнските литургични химни за Бъдни вечер и Рождество Христово – удивителен културен феномен, може би заради това че гръцкото духовенство се запазва дълго там. Старите рождественски химни са превърнати в песни и сега се изпълнявят на сватби и тържества. Те обаче вече са посръбчени и имат все по-малка връзка с нашите. Колкото до уникални съхранени обичаи, такъв е бразаята – животно, което съпровожда коледарите. Запазено е в Източна България, в Ломско и Свищовско, при власите. То трябва да гони злите духове. Обикновено човек се облича в тези дрехи, той носи в устата си две дървени бърни, които трака и така гони злите духове. Или русалии, пролетен обичай, свързан с русалийската неделя, дошъл от древността, но съхранен отново в Русенско, Ломско и Свищовско. Това са млади момци, на места те заместват кукерите. Има ги впрочем  в Банско. Но те са различни. На север са в бели дрехи, докато в Пиринско са в червени дрехи Тези момци седмица преди да тръгнат с кукерите отиват в гората на пролетен лагер, като през това време не им е разрешено да ядат месо, да пият алкохол и да имат контакт с жени. След ритуала те отиват към селото си, за да благославят. Носят дървени саби. Ако срещнат друга русалийска дружина, те се бият с тях. Старите фолклористи казват, че в миналото сабите са били истинскси и боят е бил истински. Тези, които загинат, са били погребвани на място и тези места се наричат русалийски гробища. Такива гробища са описани в Русенско, Поповско. В Поповско следите се губят, защото през 1916 – 1918 г. там отсядат българи от Егейска Македония и Тракия, които донасят своя фолклор, който е много богат…

За известното, запазеното и изгубеното в българския фолклор и връзката му с фолклора на съседните страни – в звуковия файл от разказа на Станислав Буковалов.

Още за автора: https://obache.bg/16147/zamislenata-mravka/

Tagged as: Станислав Буковалов Радио Шумен Истории в историята, русалии русалийски гробища, вещици.