playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

Акцент

СТОЙКА ГЕРМАНОВА от рода на мантарлиите за красивите македонски песни

Юлия Караджова 29.04.2021 5


Background
share close

Любовта на народната певица Стойка Германова към македонските песни идва от корените на рода в  Егейска Македония

Стойка Германова  с народна носия

По майчина линия родът на Стойка Германова  е от Демир Хисар  в Егейска  Македония. Наричат ги мантарлии в с. Генерал Тодоров, Петричко, където се заселили, бягайки от родните  места след Междусъюзническата война. Мантар е махала на Демир Хисар  в Егейска Македония. Преведено от турски мантар значи гъба. Днес голяма част от наследниците на мантарлиите, освен че запазили родния край във фамилните си имена, наричат с неговото  име  фирми , хотели, спа центронве,  за да не се забравя никога  откъде са тръгнали. По разказите на баба Атанаса и дядо Георги, Стойка е запомнила, че целият  мантарлийски род  е бил прогонен от родните места. Заедно със своите родители Стойка и Кръстьо и малкият им внук,  на една каруца тръгват да търсят дом в майка България. Докато голяма част от рода се разпръснал из цялата страна, прадядото на Стойка , Кръстьо, си харесал Припечене, днес Генерал Тодоров – село  до река Струма, близо до днешния храм на леля Ванга. Харесал валтата, наречена още ормана –   блатисто място, с много вода, тръстика, диви патици и високи дървета. От тръстиките правели рогозки , за да изхранват семействата си. Най-голямото богатство , което успели да пренесат по бежанския път  бил един златен никяф, или златен синджир, на който са подредени  по големина златни монети с различни размери. Скрит е бил в дрешките на детето, вуйчото на Стойка. С този никяф  успяват да си купят земя и овце.

Снимки: Баба Катерина  с дядо Митруш, с внуците си, на сватба

По бащина линия  дядото на Стойка , Митруш , е от староселците на Припечене. А баба й  Катерина, която в цялата околия  наричали  баба Митрушка, половината е поройлийка, половината кукушанка. Семейството й се заселва в Петричката „Шарон” махала. Сгодяват баба Катерина  за дядо Митруш. За мерака му  към тази мома разказва с много емоция Стойка. Тя  носи името на своята прабаба, но споделя, че не прилича на нея, а на баба Митрушка, която като нея  била разговорлива, попейвала , със силен дух и с чувство за хумор .Успяла да живее  до 100 години. Била по-голяма от дядо Митруш и е трябвало да му падари от своите години, за да им позволят да се оженят, но не искала нито да си спомни  колко са били, нито да ги споменава.

За трудния бит и за живота на семействата от рода  Стойка Германова подробно  разказва  в звуковия файл.

 

Снимки: Елена и Сотир Германови – родителите на на Стойка

Стойка Германова от малка води хорото, терасата – първата й сцена

В рода на Стойка Германова няма известни певци, въпреки че майка й Елена е  имала хубав глас и са я търсили да пее в ансамбъл, но родителите  не са й разрешили да се премести в града. Стойка е щастлива, че успява да изгради успешно певческата си кариера и днес всички я познават като солистката  на Ансамбъл „Пирин”. Родена е на 28 септември 1959 година в полите на Кожух  планина и в близост до минералните извори на Рупите – с. Припечене. Основно образование завършва в Благоевград. Учи   „народно пеене” в Средното музикално училището  в Широка лъка. От 1978 до 1980 година работи като певица в Ансамбъла за народни песни и танци в град Кюстендил с художествен ръководител Никола Вучков. От 1981 година до днес е солистка в Ансамбъл „Пирин”,  с главен художествен ръководител  проф. Кирил Стефанов. Изпяла е емблематични песни от репертоара на този ансамбъл и още много, които носи като спомен от родовия си корен. ”Цъфнало цвете шарено” е скъп спомен от майка й. Благодарна е на дядо Борис и баба Карамфила Керемидчиеви от Кукуш, за хубавите автентични песни, които е научила и запомнила  от тях.

Разказва за историята на песента „Арижай ми, мамо”, аранжирана от композитора Петьо Кръстев, с който работи отдавна и му е благодарна за перфектното пресъздаване на характера  на  песените в автентичния им вид.

 „Арижай ми, мамо”

Стойка  работи  успешно и с композитора Валери Димчев, който аранжира   песента „Двама войводи”. Тя изпява тази песен по желание на Димитър Янев – наричан от всички „Градевският  Моцарт”.

 „Двама войводи”

Певицата  поддържа творчески контакти с Милан Завков – диригент  на  ансамбъл „Танец” гр.Скопие, Северна Македония. Той  написа за Стойка музиката и аранжира песента  „Майка и Родина” по текст на Катя Кирянова.

 „Майка и Родина”

Стойка Германова  успява да предаде любовта към народната песен и на своя син Иван Цонков .Той  завърши Консерваторията „Панчо Владигеров” в София. Учи  „мениджмънт на музикалното изкуство” в Милано – Италия. Успява да менажира много концерти на Ансамбъл „Пирин” и на ансамбъл „Танец”- Скопие. В момента работи в Оркестъра за народна музика  на Българското национално радио под диригентството на Димитър Христов:

Стойка Германова разказва за певческата си кариера.

Tagged as: , , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
Споделено знание
close
  • 18

Без граници

Храмът „Свети Георги Победоносец“ в село Баня – духовен символ на вярата и свободата

София Гълъбова 09.04.2021

Оцеляла през вековете, преминала през добри и лоши исторически  събития, черквата  „Свети Георги Победоносец“ в село Баня е съхранил отпечатъка на съдбата на хората от Разложкия край. Зад стените на […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.