playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

play_arrow

Новини и събития

СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“

Паулиана Новакова 21.05.2020


Background
share close

От 19-и май СГХ Г отвори врати за посетители. Дълго време подготвяната изложба, посветена на 130 годишнината от рождението на „Царя на акварела“, Константин Щъркелов, вече може да бъде видяна на живо. А също и преживяна като разказ за съдбата на един художник и времето, през което е живял.

Самотникът-скитник“ са нарекли кураторите този разказ, в който, макар да присъства конкретиката на една драматична епоха, доминира гледната точка на търсещата божествената искра в природата творческа душа.

Смисълът на тези търсения, на това духовно скиталчество, което изкристализира в творчеството на- Константин Щъркелов, добива още по-голяма стойност, когато знаем повече за житейския път, изминат от художника. Път, по който има много на пръв поглед ярки и контрастни срещи с най-видните за епохата светски личности, видни интелектуалци, има бурни бохемски години, царска милост, срещи с войводи, войни, затвор.

От светската суета обаче, Щъркелов е имал едно спасение- самотата на пътя, и срещите с природата.

„Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“

Към музиката Щъркелов е имал особено отношение,.Трябва да припомним, че прословутият шлагер „Разлъка“ е негово творение. Но има и още един любопитен факт от неговата биография, свързан със създаването на Рапсодия Вардар.

През 1922 Щъркелов е в Мюнхен. Трабва да кажем, че по това време много интелектуалци пребивават там, имало е цяла българска колония, през 23-а година и Елисавета Багряна се присъединявакъм нея, другаруват, ходят по концерти, театри и изложби… И ето, че в бирария „Пшор Брой“ случаят събира двамата братя Владигерови с Щъркелов, присъства и Григор Василев, спонсор и приятел на художника, който разказва случката и на когото е фразата: „Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“ .

След някой и друга халба художникът запява народни песни, една от които „Ни българи сме“ допада много на Владигеров, той поискал няколко пъти да я чуе. И си записва нещо в тефтера.

Македонка

От това вдъхновение се ражда Българска Рапсодия Вардар, която излиза 1923 година и е посветена „На борещата се за независимост Българска младеж във Вардарска Македония“.

По-късно се установява, че това не е точно македонска народна песен, а хороводна песен на Добри Христов, написана в духа на македоснките народни песени – „Едничък чуй се вик“ (известна също под името „Ний българи сме“) с текст от Л. Бобовски.

След време, по политически съображения Владигеров е принуден да махне „Българска“ от заглавието на Рапсодията и тя и до сега е известна като Рапсодия Вардар за цигулка и пиано оп. 16, 1922 г.

Това е само един епизод от изпълнения не само с любопитни случки, но и драматични събития живот на художника.

Защо обаче„Самотникът-скитник“ е фокусът, през който най-добре ще „четем“ и тълкуваме творчеството на художника ни разказват кураторите, Аделина Филева, директор на СГХГ и Красимир Илиев.

 

 

Tagged as: , , , , , , , , , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 290

Без граници

МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН

Юлия Караджова 16.05.2020

Става дума за Коте Двоячки, роден през 1855 година в село Бистрица, махала Дъбово, Горноджумайско. Умира на 91 години на 2 септември 1946–та, облечен в най-бялата си кошуля на бял […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.