playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ДИМИТЪР ТАЛЕВ: „ЧУДНА И ТОЛКОВА ХУБАВА БЪРКОТИЯ Е ЖИВОТЪТ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ДВАМА БРАТЯ КОСТАДИН И НИКОЛА ПАНТУШЕВИ ОТ СЕЛО БАНИЦА ПОГРЕБВАТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СЛЕД УБИЙСТВОТО МУ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ И ХАРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН – ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БУКОВСКИ
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    „ОТ РАННИ МЛАДИНИ ОБИЧАХ И ТЪРСЕХ БОГА И БОЖЕСТВЕНОТО ВЪВ ВСИЧКО…” – МИТРОПОЛИТ БОРИС НЕВРОКОПСКИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЕТЪР СЕМЕРДЖИЕВ – ЗАЩО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НЕДОЛЮБВА РОДА ВАПЦАРОВИ?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    БРАНИМИР МИТОВ – ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО ТУК И СЕГА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА ТАТЯНА СЪРБИНСКА: “Ако минеш през влашко, недей да свириш – ще те надсвирят, ако минеш през сръбско, недей да пееш – ще те надпеят, ако минеш през българско, недей да играеш – ще те надиграят!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА ТАТЯНА СЪРБИНСКА: “Ако минеш през влашко, недей да свириш – ще те надсвирят, ако минеш през сръбско, недей да пееш – ще те надпеят, ако минеш през българско, недей да играеш – ще те надиграят!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА ТАТЯНА СЪРБИНСКА: “Ако минеш през влашко, недей да свириш – ще те надсвирят, ако минеш през сръбско, недей да пееш – ще те надпеят, ако минеш през българско, недей да играеш – ще те надиграят!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА ТАТЯНА СЪРБИНСКА: “Ако минеш през влашко, недей да свириш – ще те надсвирят, ако минеш през сръбско, недей да пееш – ще те надпеят, ако минеш през българско, недей да играеш – ще те надиграят!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕЗИКЪТ НА ИЗКУСТВОТО СБЛИЖАВА ТВОРЦИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КИРИЛ ИКОНОМОВ: НЕ МОЖЕМ ДА УГОДИМ НА ИСТОРИЯТА И ИСТОРИЦИТЕ
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ЕСТО ВЕЗЕНКОВ И РАДИОТО: “ЧАСТИЦА ОТ ИСТИНАТА ЗА ЦЯЛОТО”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    РОДЪТ СПРОСТРАНОВИ – от 1762 г. в Охрид през Дедеагач, Женева, та чак до Канада, Австралия и Пловдив.
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    РОДЪТ СПРОСТРАНОВИ – от 1762 г. в Охрид през Дедеагач, Женева, та чак до Канада, Австралия и Пловдив.
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    РОДЪТ СПРОСТРАНОВИ – от 1762 г. в Охрид през Дедеагач, Женева, та чак до Канада, Австралия и Пловдив.
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА МАРИЯ ТОМОВА: СПОМЕНИ ЗА РОДА И ЗА АНСАМБЪЛ ПИРИН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА МАРИЯ ТОМОВА: СПОМЕНИ ЗА РОДА И ЗА АНСАМБЪЛ ПИРИН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЯМА АНГЕЛИ. ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ – ДЯВОЛЪТ И ДЯВОЛИИТЕ
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ОТКРИВАНЕТО НА ГАРАТА В ГОРНА ДЖУМАЯ – разказва Любима Димитрова
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ИГОР ДАМЯНОВ:”Ние, на Балканите, сме все бабаити-малките правим големи, големите-малки”.
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “НЕ СЕ ВРАКЯЙ, СИНЕ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ разказва полковник доц. д-р Станчо Станчев
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    ЧОВЕКЪТ И ВОЙВОДАТА ДИЛБЕР ИЛИЯ Прототипът на Дилбер Танас от филма „Мера според мера”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ГОРНОДЖУМАЙСКИЯТ ВОЙВОДА. АКАД. ХРИСТО ГРИГОРОВ ЗА СВОЯ ДЯДО – ХРИСТО (ИЧКО) БОЙЧЕВ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕНИДЖЕВАРДАРСКИЯТ РОД НА ГЕОРГИ ИВАНЧЕВ ОТ АСЕНОВГРАД
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    ИСТОРИЯТА НА САША ЛАСИНА
    Юлия Караджова

play_arrow

Актуално

СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“

Паулиана Новакова 21.05.2020


Background
share close

От 19-и май СГХ Г отвори врати за посетители. Дълго време подготвяната изложба, посветена на 130 годишнината от рождението на „Царя на акварела“, Константин Щъркелов, вече може да бъде видяна на живо. А също и преживяна като разказ за съдбата на един художник и времето, през което е живял.

Самотникът-скитник“ са нарекли кураторите този разказ, в който, макар да присъства конкретиката на една драматична епоха, доминира гледната точка на търсещата божествената искра в природата творческа душа.

Смисълът на тези търсения, на това духовно скиталчество, което изкристализира в творчеството на- Константин Щъркелов, добива още по-голяма стойност, когато знаем повече за житейския път, изминат от художника. Път, по който има много на пръв поглед ярки и контрастни срещи с най-видните за епохата светски личности, видни интелектуалци, има бурни бохемски години, царска милост, срещи с войводи, войни, затвор.

От светската суета обаче, Щъркелов е имал едно спасение- самотата на пътя, и срещите с природата.

„Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“

Към музиката Щъркелов е имал особено отношение,.Трябва да припомним, че прословутият шлагер „Разлъка“ е негово творение. Но има и още един любопитен факт от неговата биография, свързан със създаването на Рапсодия Вардар.

През 1922 Щъркелов е в Мюнхен. Трабва да кажем, че по това време много интелектуалци пребивават там, имало е цяла българска колония, през 23-а година и Елисавета Багряна се присъединявакъм нея, другаруват, ходят по концерти, театри и изложби… И ето, че в бирария „Пшор Брой“ случаят събира двамата братя Владигерови с Щъркелов, присъства и Григор Василев, спонсор и приятел на художника, който разказва случката и на когото е фразата: „Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“ .

След някой и друга халба художникът запява народни песни, една от които „Ни българи сме“ допада много на Владигеров, той поискал няколко пъти да я чуе. И си записва нещо в тефтера.

Македонка

От това вдъхновение се ражда Българска Рапсодия Вардар, която излиза 1923 година и е посветена „На борещата се за независимост Българска младеж във Вардарска Македония“.

По-късно се установява, че това не е точно македонска народна песен, а хороводна песен на Добри Христов, написана в духа на македоснките народни песени – „Едничък чуй се вик“ (известна също под името „Ний българи сме“) с текст от Л. Бобовски.

След време, по политически съображения Владигеров е принуден да махне „Българска“ от заглавието на Рапсодията и тя и до сега е известна като Рапсодия Вардар за цигулка и пиано оп. 16, 1922 г.

Това е само един епизод от изпълнения не само с любопитни случки, но и драматични събития живот на художника.

Защо обаче„Самотникът-скитник“ е фокусът, през който най-добре ще „четем“ и тълкуваме творчеството на художника ни разказват кураторите, Аделина Филева, директор на СГХГ и Красимир Илиев.

 

 

Tagged as: , , , , , , , , , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически остаж в Българското национално радио, Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“, (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар.(2009-2013) 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 243

Без граници

МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН

Юлия Караджова 16.05.2020

Става дума за Коте Двоячки, роден през 1855 година в село Бистрица, махала Дъбово, Горноджумайско. Умира на 91 години на 2 септември 1946–та, облечен в най-бялата си кошуля на бял […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.