СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“

Паулиана Новакова 21.05.2020

От 19-и май СГХ Г отвори врати за посетители. Дълго време подготвяната изложба, посветена на 130 годишнината от рождението на „Царя на акварела“, Константин Щъркелов, вече може да бъде видяна на живо. А също и преживяна като разказ за съдбата на един художник и времето, през което е живял.

“Самотникът-скитник“ са нарекли кураторите този разказ, в който, макар да присъства конкретиката на една драматична епоха, доминира гледната точка на търсещата божествената искра в природата творческа душа.

Смисълът на тези търсения, на това духовно скиталчество, което изкристализира в творчеството на- Константин Щъркелов, добива още по-голяма стойност, когато знаем повече за житейския път, изминат от художника. Път, по който има много на пръв поглед ярки и контрастни срещи с най-видните за епохата светски личности, видни интелектуалци, има бурни бохемски години, царска милост, срещи с войводи, войни, затвор.

От светската суета обаче, Щъркелов е имал едно спасение- самотата на пътя, и срещите с природата.

„Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“

Към музиката Щъркелов е имал особено отношение,.Трябва да припомним, че прословутият шлагер „Разлъка“ е негово творение. Но има и още един любопитен факт от неговата биография, свързан със създаването на Рапсодия Вардар.

През 1922 Щъркелов е в Мюнхен. Трабва да кажем, че по това време много интелектуалци пребивават там, имало е цяла българска колония, през 23-а година и Елисавета Багряна се присъединявакъм нея, другаруват, ходят по концерти, театри и изложби… И ето, че в бирария „Пшор Брой“ случаят събира двамата братя Владигерови с Щъркелов, присъства и Григор Василев, спонсор и приятел на художника, който разказва случката и на когото е фразата: „Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“ .

След някой и друга халба художникът запява народни песни, една от които „Ни българи сме“ допада много на Владигеров, той поискал няколко пъти да я чуе. И си записва нещо в тефтера.

От това вдъхновение се ражда Българска Рапсодия Вардар, която излиза 1923 година и е посветена „На борещата се за независимост Българска младеж във Вардарска Македония“.

По-късно се установява, че това не е точно македонска народна песен, а хороводна песен на Добри Христов, написана в духа на македоснките народни песени – „Едничък чуй се вик“ (известна също под името „Ний българи сме“) с текст от Л. Бобовски.

След време, по политически съображения Владигеров е принуден да махне „Българска“ от заглавието на Рапсодията и тя и до сега е известна като Рапсодия Вардар за цигулка и пиано оп. 16, 1922 г.

Това е само един епизод от изпълнения не само с любопитни случки, но и драматични събития живот на художника.

Защо обаче„Самотникът-скитник“ е фокусът, през който най-добре ще „четем“ и тълкуваме творчеството на художника ни разказват кураторите, Аделина Филева, директор на СГХГ и Красимир Илиев.

Tagged as: Елисавета Багряна, 130 години от рождението, Софийска градска художествена галерия, България 20-те 30-те години, художествен живот, Панчо Владигеров, Симфония Вардар, Аделина Филева, Константин Щъркелов, Красимир Илиев, Йонко Вапцаров, пантеизъм, акварел, пленеризъм.

Rate it

Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013).  Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Вижте още

От един род

Без граници

МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН

Юлия Караджова 16.05.2020

Става дума за Коте Двоячки, роден през 1855 година в село Бистрица, махала Дъбово, Горноджумайско. Умира на 91 години на 2 септември 1946–та, облечен в най-бялата си кошуля на бял […]

СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“

Автор

Вижте още

<img src="https://bezgranitsi.bg/storage/2020/02/balkanite-bez-granitsi.png" class="wpcast-logo_footer" alt="Споделено знание &#8211; без граници">