Туроператорът Любов Иванова – наследничка на баба Султана Делчева – майката на Гоце Делчев

Снимка на Любов Иванова

Любов Иванова, която познаваме като туроператор и преподавател в катедра „Туризъм” на Югозападния университет, е наследничка на фамилията Нурджиеви, от която произлиза майката на Гоце Делчев – Султана /1850 – 1907 г./

Снимка: Султана Делчева

Султана е родена в село Мураци, Кукушко. Родила е девет деца – петдъщери и четирима синове. Прадядото на Любов Иванова е Иван Янев Нурджиев и е един от братята на баба Султана Делчева. Дядо й ЯнкоИванов Нурджиев е кръстен на Яне, бащата на Султана Делчева. Бащата на Любов е син на Янко Нурджиев. Брат й също е носил неговото име –Янко Иванов. Дядото на Любов, Янко има няколко братя – Иван, селски тютюнджия, женен за баба Къта. На нея е кръстена лелята на Любов ,покойната вече Катерина Янкова Тасева,която наричаха Тинка. Тя беше дългогодишен директор на Печатни произведения в Благоевградски окръг и има син доц. Марек Тасев, известен математик,физик и преподавател в Югозападния университет.Баба Къта умира в Пловдив. Другите братя са Трайко, който е бил файтонджия, Владо, на който са казвали чико. Трайко е бил готвач на цар Борис и е имал гостилница. Дино е бил шивач в Пловдив и Мито, който е бил офицер, убит по време на Балканската война.Това са братя на дядо й Янко, които имат тежка съдба. Яна, първата жена на дядо й, била попскадъщеря, но умира. Имали са две деца, едното от които е била Любка. Керана Спириева е втората жена на дядо Янко, й е казвала, че  Любов е кръстена на тази баба Любка. Двете деца умират от туберкулоза и след това се раждат баща й и леля й Тинка. Керана Спириева идва от Зарово, Солунско, днес Никупули, селището, което се образува след опожаряването на Зарово и обединяването на три гръцки села. През 90-те години на миналия век, когато Любов отива на екскурзия в Гърция, попада в това село. Случва се по време на стачка и отбиват автобусите презоколните села. По време на една от почивките, Любов разбира ,че е спрялав родното село на баба й Керана. Дядо й Янко, оставайки сам, след смъртта  на първата му жена, отива в София и става файтонджия и прислужник наголемец. През това време получава подкрепа от сестрите на Гоце Делчев –Ленка и Тина. Баба й Керана е била тютюнопроизводителка. Нейната бабаЯна и дядо Яне получава зестра – поляната срещу днешното Трето основноучилище в Благоевград, която собствениците след дългогодишни усилия,си върнаха и построиха там кооперация.Любов го нарече измъченото делона баща й и леля й да си върнат земята, на която дядо й Янко е посадил орех преди близо столетие. Дядо Янко е известен като млекаря, защото имал дюкян , в който е произвеждал кисело мляко. Той е направил първата млекарница в Горна Джумая на мястото на днешното кафе „Лилавото”. Поддържал е връзка с Никола Делчев. По спомени от баща й и леля й – обичал да пие, да пее, обичал земята, обичал си градините, лозето, което е било на мястото на Ректората на ЮЗУ днес, което Любов си спомня като дете.Тези земи са зестра от баба Керана. Дядо й Янко учил до четвърто отделение, работил е като чирак, споменавал, че много обича песните и разказите на баба Султана, която им говорила много за живота на семейството.Спазвали са патриархалната традиция,в която мъжът е глава на семейството, а жената възпитава и се грижи за децата. Повечетожени тогава работили като тютюноработнички. Само дядо Янко и единият му брат Трайко, който е баща на Катерина Нурджиева, идват в Горна Джумая. В един момент съдбата го отвежда в Солун, където е работил като келнер в кръчма, която се е намирала в подземието близо до Отоманската банка и случайно става свидетел на Солунските атентати. Под кръчмата е бил прокопан тунел на ВМРО, откъдето се стигало до банката и така става свидетел на част от събитията. В кафенето си в Солун е посрещал представители на турци и на гърци. Научава френски, чиракувайки при френския консул в Солун в началото на ХХ век, после става файтонджия. Дядо Янко е роден през 1878 година. Любимата му песен била „Снощи минах покрай вази”. Никола Делчев , съпругът на Султана, -повдигалвежди, когато бил недоволен и въпреки страха, който всявал, давал кошници с храна за гладните. След като са убити двама от синовете на Руша Делчева през 1913 и 1923 година, братът на Владимир Чопов –Тодор, участвал в Балканската и Междусъюзническата война и е зверски убит през 1923 : ”Арно че Гоце не е жив, да види що направиха на сестринотому момче. Язък че ви трепаха и гнихте и вие по затворите по 10,15 години.Ние поне бехме по турски зандани, но тия дето гонят и тормозят добри хора,социализъм нема да видат”. Това е по спомени, записани в книгата наМерсия Макдермот. В деня на убийството на Гоце, баба Султана подготвяла ритулни погачи, за да ги занесе в черквата за именния ден на сина си. Наричала е: „Тая година пендара, догодина сватба!”Но вместо засватба, раздавала за панахида. Гоце остава верен на Македония. Дядо Янко е роден в Кукуш, а прадядо й Иван, братът на Султана, е роден в село Мураци, което днес носи името Антигония. Като туроператор и екскурзовод Любов Иванова разказва за посещението си в това село, което е на 12 км от Кукуш, с кафене на голям    площад. Един грък й обяснил къде са били гръцката, турската, българската махала, как задружно са живяли и никой с никого не се карал. Селото е разположено над Кукуш, в подножието на планината Пайко, или Паяк. Мило й било да гледа дворовете с много цветя и с много орехови дървета, защото оттук идва семейството на баба Султана. Кукушани също не са мразили нито гърците, нито турците. Съдили за хората по делата им. Мразели тези свои съграждани, които били сребролюбци и които се превръщали в оръдие на гърците и турците и причинявали злини на своите сънародници. Обучението в Кукуш се водило основно на гръцки език не заради гръцкото население, а поради липсата на квалифицирани български учители.Чак след връщането на Димитър Миладинов през 1857 година, започва обучение на български и старобългарско богослужение в черквата от млад калугер,който пристига специално от Зографския манастир. Българите в Кукуш веднага правили впечатление, предизвиквали възхищение и симпатия у хората. Въпреки тежката си орисия, жаждата за обучение била на първо място у кукушани и те влагали всички усилия даобучат децата си да не бъдат погърчени, или потурчени, а да бъдат грамотни и да знаят български език.

Снимка: Гоце Делчев

Любов Иванова стриктно е записала и принципите на Гоце Делчев, които се опитва да прилага в живота си: Да не се превръщаме в оръдия за сметка на щастието на друг, да не бъдем сребролюбци, да не поддържаме и да крадем чужди идеали, да поглъщаме знания от всякакви източници, да не ти омръзва да се развиваш, да проявяваш уважение към родителите и особено към бащата, да проявяваш любов към околните, да защитаваш по-слабите. На майка си да гледаш с любов, да си непримирим към лошотиите на хората, къде от простотия, къде по други причини, къде от безразличие.Темата за любовта и уважението към хората винаги е била част от принципите на Делчевия род и няма как да не е така. Това Любов е заварила като принцип и в своето семейство като наследник на рода на баба Султана.Темата за Гоце Делчев винаги я е вълнувала, преживявала е неприятни моменти, когато е пътувала в Македония. За тях разказва в звуковия файл. Баща й е Кирил Янков Иванов –Кирлето, е работил в ДАП. Вече доста година, откакто е починал. Майка й Марийка Василева Иванова, позната като Янкова, е била старша сестра в ОДЗ № 1, кв.Грамада. Любов има сестра Силвия Иванова. Като туроператор и преподавател в ЮЗУ по английски и испански език, Любов пътува по света и когато има възможност, не пропуска да разкаже родовия си корен, с който се гордее.

Звуков файл: Любов Иванова разказва за родовата връзка с майката наГоце Делчев – Султана Нурджиева по баща, Делчева по съпруг

Tagged as: Любов Иванова, Султана Делчева майката на Гоце Делчев.