ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“

Паулиана Новакова 08.07.2020 1

Литературният археолог, както наричат Катя Зографова заради блестящите й задълбочени изследвания на непознати и малко известни страници от литературната ни история, в юбилейната година на Вазов ще ни зарадва с неразказваната цялостна история на вазовото семейство.

Разбира се, че в центъра на този летопис е самият Иван Вазов, но повествуванието за братята генерали, за великата майка, истинският „генерал“ на семейството, както самите те я наричат,-Съба Вазова, за взаимоотношенията в това семейство, които авторката определя като „Вазова задруга“ заради сплотеността, взаимопомощта и споделените нравствени ценности, се превръща сякаш в разказ една истинска малка България.

Инициатор за написването на книгата е наследникът на рода, доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, потомък на брата – д-р Кирил Вазов.

Много от творчеството и житейската биография на Иван Вазов е оставало в затъмнение. Както обявените за националистически стихове „Песни за Македония“, „Под гърма на победите“, военните стихове, стиховете срещу руските окупатори в Златна Добруджа, така също и страници от родовата история и личния му живот. Книгата, която предрстои да стигне до читателя, е едно ново познание за Вазов.

Едно от премълчаваните неща, според Катя Зографова е самото родово начало. Затова и тя намира истинската оптика към разказа именно там, в историята за двамата братя попове – поп Иван и даскал поп Аврам, основател на най-дълго съществувалата дамаскинарска школа у нас от 17-и век, а така също и отец Силвестрий, оставил в паметта на града една чешма. Това е кодът, който отключва разказа, кодът на Силвестрий, го е нарекла Катя Зогрфова – изворът на духовното начало.

В този код се вплита и историята за спасяването на една икона, пренесена в страшното време на руско-турската война, когато Сопот гори, а Съба Вазова бременна, с иконата на гърдите и с малките си деца, Михаил, Владимир, Борис, болния Минчо и една от дъщерите си, катерят стръмните урви на Балкана да търсят спасение в освободените земи. Иван и Георги ги няма, те са емигранти по това време, а Кирил Вазов учи в Цариград, но Иван Вазов по-късно ярко пресъздава подобна картина на изпитания в романа си „Нова земя“.

Да дадем думата на Катя Зографофа да ни поведе в богатата на събития и превратности история на рода.

„Моят стремеж беше, казва Катя Зографова, не да правя отделни портрети, а да намеря различен подход, хронологично-тематичен в пресъздаването на общата семейна биография. Да потърся онези невралгични моменти, в които всички са заедно“. Не само физически, но идейно и духовно. Като емигрантството например, годините след Освобождението, Съединението, времето на войните за национално обединение. Времето, когато братята генерали се сражават и жънат победи, а поетът Иван Вазов, чрез стиховете си не само отразява, но и вдъхновява за подвизи българската войска. Стиховете му от този период са като хроники от фронта, в тях той възпява геройствата на обикновения, „сивия войник“, затова са и са чакани като насъщна духовна храна на бойното поле. За жалост те все още са пренебрегвани и малко изучавани, по вина на политическите конюнктури. Вазов посвещава стихове и на братята си генерали. Генерал Георги Вазов, които превзема Одрин, на Владимир Вазов пък, героят от Дойран. „При братята генерали е било също валидно това качество, което наричаме изкуство“, казва Катя Зографова.
Чуйте продължението на емоционалния й разказ:

Катя Зографова е родена през 1957 г. в Панагюрище. Литературовед и писател, директор на Националния литературен музей, сега директор на къща-музей „Никола Йонков Вапцаров“ в София. Автор на 11 книги, над 600 публикации в печатните медии, участва в научноизследователски сборници, съставя книги, пише както за известни, така и за забравени/”забранени” писатели, за български художници; консултирала е документални филми. Членува в Сдружението на българските писатели, Дамския литературен салон “Евгения Марс” и Женското патриотично дружество “Райна Княгиня”.

Tagged as: генерал Георги Вазов, генерал Владимир Вазов, Иван Вазов, Катя Зографова, доц. д-р Григорий Вазов, д-р Кирил Вазов, Михаил Вазов, Силвестрий, Борис Вазов.

Rate it

Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013).  Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Вижте още

Споделено знание

Без граници

ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край

Паулиана Новакова 06.07.2020

Пътешествието в земите на траките в Сандански и Петрич започна от една съвременна винарска изба, за която разказах. Вила Синтика ме накара да потърся какво се крие зад името Синти, […]