playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Времето на цар Самуил – виртуална реалност
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

Без граници

ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край

Паулиана Новакова 06.07.2020 1 5


Background
share close

Пътешествието в земите на траките в Сандански и Петрич започна от една съвременна винарска изба, за която разказах. Вила Синтика ме накара да потърся какво се крие зад името Синти, да науча за древното тракийско племе, живяло в тези земи по средното течение на Струма описано от Омир, да поискам да видя къде и как са живяли въпросните траки, които, предвождани от 16 годишния Александър Македонски са преборили съседите си от отсрещни бряг – медите, роднините на Спартак…  Известни са с това, че спасяват бог Хефест, когото Хера изхвъря от Олимп като новороден и Хефест остава куц, но става бог на огъня и занаятите… .

Легенда или не, човек е добре да свери източниците си и да види с очите си доказателствата на историята. Още повече, че откритието на този археологически обект е съвсем скорошно от 2007-ма, става случайно като в приключенски филм, а вече е много популярно, но повече сред чуждестранните туристи, отколкото сред нас, българите.

Не случайно 150 години са го търсили този град французите. А той се оказал на хвърлей място от Петрич и Сандански.

Градът съществува от 4-и век преди Христа до 6 век след Христа, през 168-а сл.хр. е завладян от римляните. Претърпял  земетресения е затрупан от други пластове история, които в този край в изобилие следват един през друг…

И все пак, мисля си, няма как да не е оцеляло нещо не само като материално наследство, а и като жилав устойчив ген, не случайно широката мелнишка лоза е тази, която дарява с енергия и одухотворява както виното, така и хората от времето на древните траки насам….

Да стигнеш обаче до Хераклея Синтика, въпреки че е на километър и нещо на юг от Рупите и светилището на Ванга, е също начало на приключение.

Път почти няма и изведнъж се озоваваш посред нищото. Така го определи и екскурзоводът Николай Малчев, но чуйте само как когато разказът му те повежда из недовършените още разкопки, руините оживяват и цялата култура и бит на древните става жива и осезаема, сенките възкръсват – ето там, виждаш къде са заседавали трибуните, които са си плащали триба, за да имат това право, тръгваш по главната търговска улица „мола“ с колоните и лъвските глави-фонтани, качваш се по стълбите към квартала на богатите… Но нека в този разказ ни  води самият Николай Малчев.

ПОСРЕД НИЩОТО- разказът на екскурзоводът Николай Малчев.

 

КАК СТАВАТ ОТКРИТИЯТА. СОТИР ИВАНОВ И КЪСМЕТЪТ НА НАЧИНАЕЩИЯ

150 години се търси този град. Първите публикации с хипотези за неговото съществуване са от края на 18-и началото на 19-и век. Еспри Мари Кузинери (Esprit-Marie Cousinéry (1747-1833) френски консул във Солун издава книга през 30-е години на 19-и век, в която той предполага, че Хераклея Синтика е разположена на юг от Беласица. Знаем, какви са бурните времена тогава, така че археологически проучвания не е имало как да се случат.

 

След Освобождението се наместват и български учени като проф. Атанас Милчев, Борис Геров, но никой не открива града.

Аз имах късмета да открия плочата на император Галерий и откриването на този епиграфски надпис, който представлява послание на императора през 308-ма година към гражданите на Хераклея“. Казва Сотир Иванов, но коректно допълва,„ Макар че, форумът е открит по-рано, от учител по история 1958-а г-н Методи Кръстев. Този местен учител разказвал на проф. Милчев за страхотен античен град, но проф. Милчев прави една характерна грешка като млади учен прави археологически сондаж, като изкопаната пръст се хвърля много близко, изкопът се оказва опасен за студентите, поради което бива изоставен и те се прехвърлят на друг обект в с. Кулата където откриват кръстокуполна църква от времето на княз Бори I-и Михаил.

Когато Сотир Иванов, млад археолог се връща в родния си град Петрич, мястото, за което става дума, е бунище за земеделска и строителна продукция. При първото си посещение обаче, в подножието на Кожух, Сотир Иванов попада на находка и успява да спаси една плоча- епиграфски надпис на император Галерий, представляващ 24 реда на латински, обръщение към гражданите на Хераклея Синтика.

“Погледнете тези лица, и днес същите можете да видите по улиците на Петрич”

Това става през 2002-а. От тогава насам, Сотир Иванов, директор на музея в град Петрич, работи и прави всичко възможно не само историческите свидетелства за древното минало по тези земи да видят бял свят, но и да се превърнат в запазена марка, във възможност регионът да просперира като туристически културен център, защото, както казва той: „днес младите учени имат тук не само терен за свои открития, но и техните открития създават възможност този трансграничен регион да се превърне в много атрактивен обект за културен и исторически туризъм.“ А регионът тепърва ще открива тайните си, подсказва Сотир Иванов


Това е мястото, закупено от някой си Сотир от Хераклея Синтика, за да има правото да бъде народен трибун.
Казва Сотир Иванов, открил и пренесъл през времето паметта за своя съименник.

Статуите често така са се правели.Торсът – постоянен, върху него се полагала главата на поредния император, при следващия се сменяла.

И още много поучителни неща можете да научите, ако посетите музея в Петрич, но преди това не пропуснете да видите автентичния град на траките – Хераклея Синтика.

Добавено:

На 6-ти юли с възобновените разкопки  под ръководсвтото на доцент д-р Людмил Вагалински се направи отново голямо откритие-мраморни колони като доказателство за мащабите на строителството на този град.
Така че разказът за града не е приключил, така че ще го продължим заедно със специалистте и техните научви анализи. Но не пропускайте приключението да съучаствате ,като посетите обекта в процеса на откриването…

 

Свързани материали:

Да възкресим родовата и историческата си памет

Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното

Tagged as: , , , , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
close
  • 67

Без граници

Смъртта на „царските душмани“ Братя Миладинови и техните безсмъртни „Български народни песни“

Валери Тодоров 26.06.2020

  Трудно е да оцениш неоценимото. Невъзможно  е през призмата на времето да се оцени направеното от братята Димитър и Константин Миладинови. Догодина ще се навършат 160 години от издаването […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.