playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

Без граници

ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край

Паулиана Новакова 06.07.2020 1 5


Background
share close

Пътешествието в земите на траките в Сандански и Петрич започна от една съвременна винарска изба, за която разказах. Вила Синтика ме накара да потърся какво се крие зад името Синти, да науча за древното тракийско племе, живяло в тези земи по средното течение на Струма описано от Омир, да поискам да видя къде и как са живяли въпросните траки, които, предвождани от 16 годишния Александър Македонски са преборили съседите си от отсрещни бряг – медите, роднините на Спартак…  Известни са с това, че спасяват бог Хефест, когото Хера изхвъря от Олимп като новороден и Хефест остава куц, но става бог на огъня и занаятите… .

Легенда или не, човек е добре да свери източниците си и да види с очите си доказателствата на историята. Още повече, че откритието на този археологически обект е съвсем скорошно от 2007-ма, става случайно като в приключенски филм, а вече е много популярно, но повече сред чуждестранните туристи, отколкото сред нас, българите.

Не случайно 150 години са го търсили този град французите. А той се оказал на хвърлей място от Петрич и Сандански.

Градът съществува от 4-и век преди Христа до 6 век след Христа, през 168-а сл.хр. е завладян от римляните. Претърпял  земетресения е затрупан от други пластове история, които в този край в изобилие следват един през друг…

И все пак, мисля си, няма как да не е оцеляло нещо не само като материално наследство, а и като жилав устойчив ген, не случайно широката мелнишка лоза е тази, която дарява с енергия и одухотворява както виното, така и хората от времето на древните траки насам….

Да стигнеш обаче до Хераклея Синтика, въпреки че е на километър и нещо на юг от Рупите и светилището на Ванга, е също начало на приключение.

Път почти няма и изведнъж се озоваваш посред нищото. Така го определи и екскурзоводът Николай Малчев, но чуйте само как когато разказът му те повежда из недовършените още разкопки, руините оживяват и цялата култура и бит на древните става жива и осезаема, сенките възкръсват – ето там, виждаш къде са заседавали трибуните, които са си плащали триба, за да имат това право, тръгваш по главната търговска улица „мола“ с колоните и лъвските глави-фонтани, качваш се по стълбите към квартала на богатите… Но нека в този разказ ни  води самият Николай Малчев.

ПОСРЕД НИЩОТО- разказът на екскурзоводът Николай Малчев.

 

КАК СТАВАТ ОТКРИТИЯТА. СОТИР ИВАНОВ И КЪСМЕТЪТ НА НАЧИНАЕЩИЯ

150 години се търси този град. Първите публикации с хипотези за неговото съществуване са от края на 18-и началото на 19-и век. Еспри Мари Кузинери (Esprit-Marie Cousinéry (1747-1833) френски консул във Солун издава книга през 30-е години на 19-и век, в която той предполага, че Хераклея Синтика е разположена на юг от Беласица. Знаем, какви са бурните времена тогава, така че археологически проучвания не е имало как да се случат.

 

След Освобождението се наместват и български учени като проф. Атанас Милчев, Борис Геров, но никой не открива града.

Аз имах късмета да открия плочата на император Галерий и откриването на този епиграфски надпис, който представлява послание на императора през 308-ма година към гражданите на Хераклея“. Казва Сотир Иванов, но коректно допълва,„ Макар че, форумът е открит по-рано, от учител по история 1958-а г-н Методи Кръстев. Този местен учител разказвал на проф. Милчев за страхотен античен град, но проф. Милчев прави една характерна грешка като млади учен прави археологически сондаж, като изкопаната пръст се хвърля много близко, изкопът се оказва опасен за студентите, поради което бива изоставен и те се прехвърлят на друг обект в с. Кулата където откриват кръстокуполна църква от времето на княз Бори I-и Михаил.

Когато Сотир Иванов, млад археолог се връща в родния си град Петрич, мястото, за което става дума, е бунище за земеделска и строителна продукция. При първото си посещение обаче, в подножието на Кожух, Сотир Иванов попада на находка и успява да спаси една плоча- епиграфски надпис на император Галерий, представляващ 24 реда на латински, обръщение към гражданите на Хераклея Синтика.

“Погледнете тези лица, и днес същите можете да видите по улиците на Петрич”

Това става през 2002-а. От тогава насам, Сотир Иванов, директор на музея в град Петрич, работи и прави всичко възможно не само историческите свидетелства за древното минало по тези земи да видят бял свят, но и да се превърнат в запазена марка, във възможност регионът да просперира като туристически културен център, защото, както казва той: „днес младите учени имат тук не само терен за свои открития, но и техните открития създават възможност този трансграничен регион да се превърне в много атрактивен обект за културен и исторически туризъм.“ А регионът тепърва ще открива тайните си, подсказва Сотир Иванов


Това е мястото, закупено от някой си Сотир от Хераклея Синтика, за да има правото да бъде народен трибун.
Казва Сотир Иванов, открил и пренесъл през времето паметта за своя съименник.

Статуите често така са се правели.Торсът – постоянен, върху него се полагала главата на поредния император, при следващия се сменяла.

И още много поучителни неща можете да научите, ако посетите музея в Петрич, но преди това не пропуснете да видите автентичния град на траките – Хераклея Синтика.

Добавено:

На 6-ти юли с възобновените разкопки  под ръководсвтото на доцент д-р Людмил Вагалински се направи отново голямо откритие-мраморни колони като доказателство за мащабите на строителството на този град.
Така че разказът за града не е приключил, така че ще го продължим заедно със специалистте и техните научви анализи. Но не пропускайте приключението да съучаствате ,като посетите обекта в процеса на откриването…

 

Свързани материали:

Да възкресим родовата и историческата си памет

Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното

Tagged as: , , , , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
close
  • 37

Без граници

Смъртта на „царските душмани“ Братя Миладинови и техните безсмъртни „Български народни песни“

Валери Тодоров 26.06.2020

  Трудно е да оцениш неоценимото. Невъзможно  е през призмата на времето да се оцени направеното от братята Димитър и Константин Миладинови. Догодина ще се навършат 160 години от издаването […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.