Да обърнем пясъчния часовник

Разговор на Валери ТОДОРОВ с Николай КРЪСТЕВ за изгубеното време и пропуснатите шансове в българо-македонските отношения

Пропуснаха ли България и Северна Македония шансове да уредят отношенията си като първи братовчеди? Когато спорят двама журналисти, истината трудно може да бъде разделена на две. Всеки от тях има свой поглед към проблемите на региона и двустранните отношения.

Според Николай Кръстев, бивш кореспондент на БНР в Белград и Москва, работил в телевизите България он еър и Блумберг, вместо да зациклят на историята, двете страни можеха да наблегнат на икономическите си отношения. На прословутия коридор № 8 някои направиха кариера от приказки, но той остана непостроен, дава пример Кръстев. Загубихме време, отбелязва той. По въпроса за езика, сърбите смятат сърбохърватския за свой, сръбски език, хърватите – за хърватски, черногорците – за черногорски, босненците – за босненски. Съветникът на северомакедонския президент Стево Пендаровски – Денко Малески, признава – до 1944 г. ние сме един народ. Какво обаче става след това? Проблемът е, че сърбохърватският език е бил език на една федерация и той е бил жив език, а македонският е изкуствено създаден език върху норма от общия език. Затова и признаването му потъва в историческите спорове, подчертава Валери Тодоров.

Кой ще бъде победителят на извънредните парламентарни избори на 15 юли? Опозицията заплашваше с бойкот. Лидерът на Демократичния съюз за интеграция АлияАхмети изказа скандалната на пръв поглед мисъл, че е време албанец да стане премиер на Македония. Няма нищо скандално, защото председателят на парпламента и шефът на разузнаването са албанци и от това нищо не е произтекло. Бариерата е по-скоро психологическа, смята Николай Кръстев.  Алия Ахмети ли ще бъде балансьорът между социалдемократите на Зоран Заев и ВМРО – ДПМНЕ на Християн Мицкоски? Очевидно е влиянието на албанския фактор. ДСИ игра в предишната управленска конфигурация с ВМРО- ДПМНЕ, но сега сякаш клони към Социалдемократическия съюз. По-скоро една от по-малките албански партии, която обаче набира влияние, ще бъде решаващият фактор – БЕСА на Билал Касами, смята Николай Кръстев, който предрича победа на Зоран Заев. Етническите албанци са ценни като партньори, защото те имат изразена евроатлантическа ориентация.

Според Валери Тодоров, пресилено е да се говори за силно пряко влияние на Русия в процесите в Македония. По-скоро това влияние минава през Сърбия. Кой е обаче най-силният външнополитически фактор – България, Сърбия, ЕС, САЩ, Русия? Политиката на Русия към Македония и България е различна и противоречива. На практика тя насърчава и двете страни в претенциите им една към друга. Изявлението на руския външен министър Сергей Лавров, че България и Албания се опитват да си поделят влиянието в Северна Македония, разбуни силно духовете.

България сега се опитва да блокира Северна Македония в стремежа й към ЕС, за да я принуди да признае исторически факти. Докато Гърция подписа Преспанския договор, настоя за името на страната и разработи план за инвестиции в Северна Македония на стойност 200 млн. евро. А България и Гърция заедно можеха да бъдат адвокати на Северна Македония за ЕС, смята Николай Кръстев.

Исторически България е допуснала много грешки по македонския въпрос, трябва да го признаем, смята Валери Тодоров. Но голям пропуск е,че България не успя да предложи общ диалог с Гърция и Албания по въпроса за Северна Македония. А с Албания ние винаги сме поддържали добри отношения. Пясъкът в пясъчния часовник е изтекъл и ние трябва го обърнем, подчертава Валери Тодоров.

Ние и с Македония не се сме водили реален диалог. България е по-голяма и трябва да се държи като баща, по-мъдро, отбелязва Николай Кръстев. Две трети от северомакедонците изпитват доверие към Преспанския договор, докато договорът с България се игнорира.

Ние трябва да водим разговори не само държава с държава, а с целия политически спектър в Македония. Трудно ще се намерят партии – аналози, но всяка от партиите в България – управляващи и опозиция, трябва да води разговори, да поддържа диалог с други партии в Северна Македония за да се ориентира в ситуацията, да създава доверие.Същото важи за културата, икономиката, за парламентите…Зад политическите декларации и държавните преговори няма нищо – кухо пространство. Държим две снимки – едната архивна, а другата цветна и не можем да ги подредим в албум, отбелязва Валери Тодоров. Отношенията ни са като възпалена рана – не се ли успокои, не може да се излекува. Трябва да правим общи филмови продукции, фестивали, изложби.

Дори медиите не си сътрудничат, посочва Николай Кръстев, а има възможности да се организират дискусии, да се обменя информация. Говорим си през чужди агенции. И пряко – когато трябва да се образува скандал, допълва Валери Тодоров. Необходими за открити студиа, диалог, взаимно опознаване, за да се заличават сенките от миналото, посочва Николай Кръстев. Трябва да се даде шанс на младото поколение, без да се забравя миналото.

Свързани материали:

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ. ЛЯТО. ИЗБОРИ И ВИРУСИ

проф. АНГЕЛ ДИМИТРОВ: ИСТОРИЯТА ОБЩА, ИЛИ СПОДЕЛЕНА?

ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“

Tagged as: Валери Тодоров, Северна Македония, Зоран Заев, Али Ахмети, Николай Кръстев, Билал Касами, Християн Мицкоски.