playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Времето на цар Самуил – виртуална реалност
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

Да обърнем пясъчния часовник

Валери Тодоров 03.07.2020


Background
share close

Разговор на Валери ТОДОРОВ с Николай КРЪСТЕВ за изгубеното време и пропуснатите шансове в българо-македонските отношения

Пропуснаха ли България и Северна Македония шансове да уредят отношенията си като първи братовчеди? Когато спорят двама журналисти, истината трудно може да бъде разделена на две. Всеки от тях има свой поглед към проблемите на региона и двустранните отношения.

Според Николай Кръстев, бивш кореспондент на БНР в Белград и Москва, работил в телевизите България он еър и Блумберг, вместо да зациклят на историята, двете страни можеха да наблегнат на икономическите си отношения. На прословутия коридор № 8 някои направиха кариера от приказки, но той остана непостроен, дава пример Кръстев. Загубихме време, отбелязва той. По въпроса за езика, сърбите смятат сърбохърватския за свой, сръбски език, хърватите – за хърватски, черногорците – за черногорски, босненците – за босненски. Съветникът на северомакедонския президент Стево Пендаровски – Денко Малески, признава – до 1944 г. ние сме един народ. Какво обаче става след това? Проблемът е, че сърбохърватският език е бил език на една федерация и той е бил жив език, а македонският е изкуствено създаден език върху норма от общия език. Затова и признаването му потъва в историческите спорове, подчертава Валери Тодоров.

Кой ще бъде победителят на извънредните парламентарни избори на 15 юли? Опозицията заплашваше с бойкот. Лидерът на Демократичния съюз за интеграция АлияАхмети изказа скандалната на пръв поглед мисъл, че е време албанец да стане премиер на Македония. Няма нищо скандално, защото председателят на парпламента и шефът на разузнаването са албанци и от това нищо не е произтекло. Бариерата е по-скоро психологическа, смята Николай Кръстев.  Алия Ахмети ли ще бъде балансьорът между социалдемократите на Зоран Заев и ВМРО – ДПМНЕ на Християн Мицкоски? Очевидно е влиянието на албанския фактор. ДСИ игра в предишната управленска конфигурация с ВМРО- ДПМНЕ, но сега сякаш клони към Социалдемократическия съюз. По-скоро една от по-малките албански партии, която обаче набира влияние, ще бъде решаващият фактор – БЕСА на Билал Касами, смята Николай Кръстев, който предрича победа на Зоран Заев. Етническите албанци са ценни като партньори, защото те имат изразена евроатлантическа ориентация.

Според Валери Тодоров, пресилено е да се говори за силно пряко влияние на Русия в процесите в Македония. По-скоро това влияние минава през Сърбия. Кой е обаче най-силният външнополитически фактор – България, Сърбия, ЕС, САЩ, Русия? Политиката на Русия към Македония и България е различна и противоречива. На практика тя насърчава и двете страни в претенциите им една към друга. Изявлението на руския външен министър Сергей Лавров, че България и Албания се опитват да си поделят влиянието в Северна Македония, разбуни силно духовете.

България сега се опитва да блокира Северна Македония в стремежа й към ЕС, за да я принуди да признае исторически факти. Докато Гърция подписа Преспанския договор, настоя за името на страната и разработи план за инвестиции в Северна Македония на стойност 200 млн. евро. А България и Гърция заедно можеха да бъдат адвокати на Северна Македония за ЕС, смята Николай Кръстев.

Исторически България е допуснала много грешки по македонския въпрос, трябва да го признаем, смята Валери Тодоров. Но голям пропуск е,че България не успя да предложи общ диалог с Гърция и Албания по въпроса за Северна Македония. А с Албания ние винаги сме поддържали добри отношения. Пясъкът в пясъчния часовник е изтекъл и ние трябва го обърнем, подчертава Валери Тодоров.

Ние и с Македония не се сме водили реален диалог. България е по-голяма и трябва да се държи като баща, по-мъдро, отбелязва Николай Кръстев. Две трети от северомакедонците изпитват доверие към Преспанския договор, докато договорът с България се игнорира.

Ние трябва да водим разговори не само държава с държава, а с целия политически спектър в Македония. Трудно ще се намерят партии – аналози, но всяка от партиите в България – управляващи и опозиция, трябва да води разговори, да поддържа диалог с други партии в Северна Македония за да се ориентира в ситуацията, да създава доверие.Същото важи за културата, икономиката, за парламентите…Зад политическите декларации и държавните преговори няма нищо – кухо пространство. Държим две снимки – едната архивна, а другата цветна и не можем да ги подредим в албум, отбелязва Валери Тодоров. Отношенията ни са като възпалена рана – не се ли успокои, не може да се излекува. Трябва да правим общи филмови продукции, фестивали, изложби.

Дори медиите не си сътрудничат, посочва Николай Кръстев, а има възможности да се организират дискусии, да се обменя информация. Говорим си през чужди агенции. И пряко – когато трябва да се образува скандал, допълва Валери Тодоров. Необходими за открити студиа, диалог, взаимно опознаване, за да се заличават сенките от миналото, посочва Николай Кръстев. Трябва да се даде шанс на младото поколение, без да се забравя миналото.

Свързани материали:

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ. ЛЯТО. ИЗБОРИ И ВИРУСИ

проф. АНГЕЛ ДИМИТРОВ: ИСТОРИЯТА ОБЩА, ИЛИ СПОДЕЛЕНА?

ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“

Tagged as: , , , , , , .

Rate it
Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Background
Вижте още
Заедно днес
insert_link share playlist_add
close
  • 467

Без граници

ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ

Юлия Караджова 13.06.2020

Много често благоевградският художник Борис Маскръчки цитира този израз на свой приятел от Крушево в Македония, където вече четвърта година зографисва черквата „Преображение Господне”, която се намира на 1640 метра […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.