ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край

Пътешествието в земите на траките в Сандански и Петрич започна от една съвременна винарска изба, за която разказах. Вила Синтика ме накара да потърся какво се крие зад името Синти, да науча за древното тракийско племе, живяло в тези земи по средното течение на Струма описано от Омир, да поискам да видя къде и как са живяли въпросните траки, които, предвождани от 16 годишния Александър Македонски са преборили съседите си от отсрещни бряг – медите, роднините на Спартак…  Известни са с това, че спасяват бог Хефест, когото Хера изхвъря от Олимп като новороден и Хефест остава куц, но става бог на огъня и занаятите… .

Легенда или не, човек е добре да свери източниците си и да види с очите си доказателствата на историята. Още повече, че откритието на този археологически обект е съвсем скорошно от 2007-ма, става случайно като в приключенски филм, а вече е много популярно, но повече сред чуждестранните туристи, отколкото сред нас, българите.

Не случайно 150 години са го търсили този град французите. А той се оказал на хвърлей място от Петрич и Сандански.

Градът съществува от 4-и век преди Христа до 6 век след Христа, през 168-а сл.хр. е завладян от римляните. Претърпял  земетресения е затрупан от други пластове история, които в този край в изобилие следват един през друг…

И все пак, мисля си, няма как да не е оцеляло нещо не само като материално наследство, а и като жилав устойчив ген, не случайно широката мелнишка лоза е тази, която дарява с енергия и одухотворява както виното, така и хората от времето на древните траки насам….

Да стигнеш обаче до Хераклея Синтика, въпреки че е на километър и нещо на юг от Рупите и светилището на Ванга, е също начало на приключение.

Път почти няма и изведнъж се озоваваш посред нищото. Така го определи и екскурзоводът Николай Малчев, но чуйте само как когато разказът му те повежда из недовършените още разкопки, руините оживяват и цялата култура и бит на древните става жива и осезаема, сенките възкръсват – ето там, виждаш къде са заседавали трибуните, които са си плащали триба, за да имат това право, тръгваш по главната търговска улица „мола“ с колоните и лъвските глави-фонтани, качваш се по стълбите към квартала на богатите… Но нека в този разказ ни  води самият Николай Малчев.

ПОСРЕД НИЩОТО- разказът на екскурзоводът Николай Малчев.

КАК СТАВАТ ОТКРИТИЯТА. СОТИР ИВАНОВ И КЪСМЕТЪТ НА НАЧИНАЕЩИЯ

150 години се търси този град. Първите публикации с хипотези за неговото съществуване са от края на 18-и началото на 19-и век. Еспри Мари Кузинери (Esprit-Marie Cousinéry (1747-1833) френски консул във Солун издава книга през 30-е години на 19-и век, в която той предполага, че Хераклея Синтика е разположена на юг от Беласица. Знаем, какви са бурните времена тогава, така че археологически проучвания не е имало как да се случат.

След Освобождението се наместват и български учени като проф. Атанас Милчев, Борис Геров, но никой не открива града.

„ Аз имах късмета да открия плочата на император Галерий и откриването на този епиграфски надпис, който представлява послание на императора през 308-ма година към гражданите на Хераклея“. Казва Сотир Иванов, но коректно допълва,„ Макар че, форумът е открит по-рано, от учител по история 1958-а г-н Методи Кръстев. Този местен учител разказвал на проф. Милчев за страхотен античен град, но проф. Милчев прави една характерна грешка като млади учен прави археологически сондаж, като изкопаната пръст се хвърля много близко, изкопът се оказва опасен за студентите, поради което бива изоставен и те се прехвърлят на друг обект в с. Кулата където откриват кръстокуполна църква от времето на княз Бори I-и Михаил.“

Когато Сотир Иванов, млад археолог се връща в родния си град Петрич, мястото, за което става дума, е бунище за земеделска и строителна продукция. При първото си посещение обаче, в подножието на Кожух, Сотир Иванов попада на находка и успява да спаси една плоча- епиграфски надпис на император Галерий, представляващ 24 реда на латински, обръщение към гражданите на Хераклея Синтика.

“Погледнете тези лица, и днес същите можете да видите по улиците на Петрич”

Това става през 2002-а. От тогава насам, Сотир Иванов, директор на музея в град Петрич, работи и прави всичко възможно не само историческите свидетелства за древното минало по тези земи да видят бял свят, но и да се превърнат в запазена марка, във възможност регионът да просперира като туристически културен център, защото, както казва той: „днес младите учени имат тук не само терен за свои открития, но и техните открития създават възможност този трансграничен регион да се превърне в много атрактивен обект за културен и исторически туризъм.“ А регионът тепърва ще открива тайните си, подсказва Сотир Иванов

Това е мястото, закупено от някой си Сотир от Хераклея Синтика, за да има правото да бъде народен трибун.
Казва Сотир Иванов, открил и пренесъл през времето паметта за своя съименник.

Статуите често така са се правели.Торсът – постоянен, върху него се полагала главата на поредния император, при следващия се сменяла.

И още много поучителни неща можете да научите, ако посетите музея в Петрич, но преди това не пропуснете да видите автентичния град на траките – Хераклея Синтика.

Добавено:

На 6-ти юли с възобновените разкопки  под ръководсвтото на доцент д-р Людмил Вагалински се направи отново голямо откритие-мраморни колони като доказателство за мащабите на строителството на този град.
Така че разказът за града не е приключил, така че ще го продължим заедно със специалистте и техните научви анализи. Но не пропускайте приключението да съучаствате ,като посетите обекта в процеса на откриването…

Свързани материали:

Да възкресим родовата и историческата си памет

Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното

Tagged as: траки, Александър Македонски, археологически открития, исторически музей Петрич, Сотир Иванов, Николай Малчев, синти, меди, Хераклея Синтика.