“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Пътешествието в земите на траките в Сандански и Петрич започна от една съвременна винарска изба, за която разказах. Вила Синтика ме накара да потърся какво се крие зад името Синти, да науча за древното тракийско племе, живяло в тези земи по средното течение на Струма описано от Омир, да поискам да видя къде и как са живяли въпросните траки, които, предвождани от 16 годишния Александър Македонски са преборили съседите си от отсрещни бряг – медите, роднините на Спартак… Известни са с това, че спасяват бог Хефест, когото Хера изхвъря от Олимп като новороден и Хефест остава куц, но става бог на огъня и занаятите… .
Легенда или не, човек е добре да свери източниците си и да види с очите си доказателствата на историята. Още повече, че откритието на този археологически обект е съвсем скорошно от 2007-ма, става случайно като в приключенски филм, а вече е много популярно, но повече сред чуждестранните туристи, отколкото сред нас, българите.
Не случайно 150 години са го търсили този град французите. А той се оказал на хвърлей място от Петрич и Сандански.
Градът съществува от 4-и век преди Христа до 6 век след Христа, през 168-а сл.хр. е завладян от римляните. Претърпял земетресения е затрупан от други пластове история, които в този край в изобилие следват един през друг…
И все пак, мисля си, няма как да не е оцеляло нещо не само като материално наследство, а и като жилав устойчив ген, не случайно широката мелнишка лоза е тази, която дарява с енергия и одухотворява както виното, така и хората от времето на древните траки насам….
Да стигнеш обаче до Хераклея Синтика, въпреки че е на километър и нещо на юг от Рупите и светилището на Ванга, е също начало на приключение.
Път почти няма и изведнъж се озоваваш посред нищото. Така го определи и екскурзоводът Николай Малчев, но чуйте само как когато разказът му те повежда из недовършените още разкопки, руините оживяват и цялата култура и бит на древните става жива и осезаема, сенките възкръсват – ето там, виждаш къде са заседавали трибуните, които са си плащали триба, за да имат това право, тръгваш по главната търговска улица „мола“ с колоните и лъвските глави-фонтани, качваш се по стълбите към квартала на богатите… Но нека в този разказ ни води самият Николай Малчев.
ПОСРЕД НИЩОТО- разказът на екскурзоводът Николай Малчев.
КАК СТАВАТ ОТКРИТИЯТА. СОТИР ИВАНОВ И КЪСМЕТЪТ НА НАЧИНАЕЩИЯ
150 години се търси този град. Първите публикации с хипотези за неговото съществуване са от края на 18-и началото на 19-и век. Еспри Мари Кузинери (Esprit-Marie Cousinéry (1747-1833) френски консул във Солун издава книга през 30-е години на 19-и век, в която той предполага, че Хераклея Синтика е разположена на юг от Беласица. Знаем, какви са бурните времена тогава, така че археологически проучвания не е имало как да се случат.
След Освобождението се наместват и български учени като проф. Атанас Милчев, Борис Геров, но никой не открива града.
„ Аз имах късмета да открия плочата на император Галерий и откриването на този епиграфски надпис, който представлява послание на императора през 308-ма година към гражданите на Хераклея“. Казва Сотир Иванов, но коректно допълва,„ Макар че, форумът е открит по-рано, от учител по история 1958-а г-н Методи Кръстев. Този местен учител разказвал на проф. Милчев за страхотен античен град, но проф. Милчев прави една характерна грешка като млади учен прави археологически сондаж, като изкопаната пръст се хвърля много близко, изкопът се оказва опасен за студентите, поради което бива изоставен и те се прехвърлят на друг обект в с. Кулата където откриват кръстокуполна църква от времето на княз Бори I-и Михаил.“
Когато Сотир Иванов, млад археолог се връща в родния си град Петрич, мястото, за което става дума, е бунище за земеделска и строителна продукция. При първото си посещение обаче, в подножието на Кожух, Сотир Иванов попада на находка и успява да спаси една плоча- епиграфски надпис на император Галерий, представляващ 24 реда на латински, обръщение към гражданите на Хераклея Синтика.
“Погледнете тези лица, и днес същите можете да видите по улиците на Петрич”
Това става през 2002-а. От тогава насам, Сотир Иванов, директор на музея в град Петрич, работи и прави всичко възможно не само историческите свидетелства за древното минало по тези земи да видят бял свят, но и да се превърнат в запазена марка, във възможност регионът да просперира като туристически културен център, защото, както казва той: „днес младите учени имат тук не само терен за свои открития, но и техните открития създават възможност този трансграничен регион да се превърне в много атрактивен обект за културен и исторически туризъм.“ А регионът тепърва ще открива тайните си, подсказва Сотир Иванов
Това е мястото, закупено от някой си Сотир от Хераклея Синтика, за да има правото да бъде народен трибун.
Казва Сотир Иванов, открил и пренесъл през времето паметта за своя съименник.
Статуите често така са се правели.Торсът – постоянен, върху него се полагала главата на поредния император, при следващия се сменяла.
И още много поучителни неща можете да научите, ако посетите музея в Петрич, но преди това не пропуснете да видите автентичния град на траките – Хераклея Синтика.
Добавено:
На 6-ти юли с възобновените разкопки под ръководсвтото на доцент д-р Людмил Вагалински се направи отново голямо откритие-мраморни колони като доказателство за мащабите на строителството на този град.
Така че разказът за града не е приключил, така че ще го продължим заедно със специалистте и техните научви анализи. Но не пропускайте приключението да съучаствате ,като посетите обекта в процеса на откриването…
Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ
pauliana.novakova@gmail.com
Трудно е да оцениш неоценимото. Невъзможно е през призмата на времето да се оцени направеното от братята Димитър и Константин Миладинови. Догодина ще се навършат 160 години от издаването […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.