Едно дърво с два клона или две дървета с един корен?

Преговорите между България и Република Северна Македония (РСМ) влизат в алогична фаза – колкото повече двете страни преговарят, толкова по-малко се разбират. По-точно – говоря ти много, защото разбираш малко. Агресивната антибългарска риторика в Скопие, предназначена повече за вътрешната употреба, е съпроводена със засилена дипломатическа активност навън. Рамката обаче е поставена от София и усилията да се премести картината само отдалечават РСМ от европейската перспектива. Може би е време някои от гражданите на Северна Македония, които се смятат за потомци на Александър Македонски, да разберат, че в Европейския съюз трябва да влязат със своята история, а не с чуждата. Историята на югославската република Македония започва след 1944 г. И ако искат да я споделят, могат да го направят със сърбите и албанците. А предишната история на Егейска и  Вардарска Македония трябва да я премислят с българите, гърците, сърбите, турците, албанците и другите народности, които също са живели в тези райони.

И управляващите, и опозицията в Скопие си дават кураж, че България няма да прибегне до крайната мярка и да блокира преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания.  Става обаче все по-ясно, че София няма да се поколебае да блокира всяко излизане от приетите принципи в двустранния Договор за добросъседство и сътрудничество. Посланието на външния министър Екатерина Захариева е ясно – ние признахме реалностите, вие признайте миналото. Двете признания обаче имат различна стойност, защото България не си присвоява съвременната история на бившата югославска република, чиято независимост, впрочем, призна първа. Явно, на определено политическо лоби в Скопие повече му харесва твърдият принудителен тон от Атина, отколкото приятелският подканващ тон на София. Задръстването на съвместната комисия по историческите и образователните въпроси с идеологеми на македонизма и балкански хитрости с идеята политиката да надделее над историята и Северна Македония хем да си остане с присвоената история, хем да осъмне в Европската уния, е само сън без пробуждане.

Надеждата, че Европа ще окаже натиск върху България и така спорът ще се разреши в желаната от Скопие посока, явно не изглежда убедителна след последните изявления на другия български вицепремиер Красимир Каракачанов, принадлежащ към патриотичното лоби в България. Той даде знак, че България едва ли ще позволи компромиси с историята с перспективата те да бъдат запечатани с приемането на Република Северна Македония в ЕС. След като сега непримиримите в Скопие отхвърлят очевидните исторически факти, как ще изглежда това високомерно и недалновидно поведение в европейското бъдеще? Излиза така, че България може да произведе един враждебен съсед в лицето на приятелски и братски народ, свързан с общо родословие и история. Дали път ЕС би искал да възпроизвежда сценарии отпреди 30-тина години, когато американски и руски военни хипотези предричаха война между България, Гърция, Сърбия и Албания за бившата югославска република Македония? Не е забравено и по-далечното минало с  турското потисничество и взаимното изтребване населението от Егейска и Вардарска Македония  по време на войните и прекрояването на границите, както и насилственото помакедонстване на населението на Пиринска Македония по указание на Коминтерна и Москва. Раните стоят, част от паметта е заличена край границите по брутален начин, но след загубата на територии и население България едва ли ще си позволи и загубата на история. Да, има македонски език и македонска нация. Въпросът е кога, как и от кого са създадени, с каква цел и с какви последствия.

България има сериозни претенции към изпълнението на рамката на  преговорите, заложени в двустранния договор с Република Северна Македония, потвърди Екатерина  Захариева на тристранната среща в Берлин в началото на ноември с вицепремиера по европейските въпроси Никола Димитров и външния министър Буян Османи и германския външен министър Хайко Маас. Има напредък по въпросите основно за малцинствата и по начина, по който ще се нарича официалният език на Северна Македония. Има шанс за повече напредък, но времето е малко, подчерта визепремиерът Захариева. Българският премиер Бойко Борисов даде срок до 10 ноември, за когато е насрочен Съветът по общите въпроси на ЕС и срещата на върха на Берлинския процес. Старт на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС трябва да даде първата междуправителствена конференция през декември, която обаче е невъзможна без постигане на съгласие по рамковото споразумение. В преговорната рамка са гаранциите, че ще бъде одобрен Планът за действие по Договора за приятелство,  добросъседство и сътрудничество  от 2017 г., в който е включена и работата на съвместната историческа комисия и няма да бъдат подкрепяни малцинствени претенции от страна на държавни институции в Скопие.  Северна Македония е готова да признае, че новото й име не е претенция към географския район Северна Македония, който е в България. В подхода към езика има два варианта – признаване на българския му  произход, на генезиса и съвременната му еволюция. Всъщност става дума за признаване на българската произход на езика и част от народа. Във формулировката на Договора за добросъседство се говори за „официалните езици на договарящите се страни“. България признава македонския език за официален за Северна Македония с обяснението обаче за произхода му от българския.

Екатерина Захариева посочи и пречките по други въпроси, като например за българските инвестиции, изграждането на коридор № 8 от Адриатическо до Черно море и спънките по езика в споразумението за управление на границите. Стана ясно, че срещата на върха по Берлинския процес вероятно ще се проведе виртуално, но срещата между премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов ще се проведе „на живо“ в София. Заради заразяването с коронавирус на българския премиер засега срокове и подробности не се посочват.

Сега пък в България се задават избори и едва ли Скопие може да очаква да изкопчи от Бойко Борисов отстъпки извън рамките на поставените досега условия  от българска страна. Танцът една стъпка напред, две малки назад обаче само  стопява времето за напредък.

Снимка: Ройтерс

Tagged as: Северна Македония, Екатерина Захариева, Берлински процес.