playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

Акцент

Едно дърво с два клона или две дървета с един корен?

Валери Тодоров 03.11.2020 5


Background
share close

Преговорите между България и Република Северна Македония (РСМ) влизат в алогична фаза – колкото повече двете страни преговарят, толкова по-малко се разбират. По-точно – говоря ти много, защото разбираш малко. Агресивната антибългарска риторика в Скопие, предназначена повече за вътрешната употреба, е съпроводена със засилена дипломатическа активност навън. Рамката обаче е поставена от София и усилията да се премести картината само отдалечават РСМ от европейската перспектива. Може би е време някои от гражданите на Северна Македония, които се смятат за потомци на Александър Македонски, да разберат, че в Европейския съюз трябва да влязат със своята история, а не с чуждата. Историята на югославската република Македония започва след 1944 г. И ако искат да я споделят, могат да го направят със сърбите и албанците. А предишната история на Егейска и  Вардарска Македония трябва да я премислят с българите, гърците, сърбите, турците, албанците и другите народности, които също са живели в тези райони.

И управляващите, и опозицията в Скопие си дават кураж, че България няма да прибегне до крайната мярка и да блокира преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания.  Става обаче все по-ясно, че София няма да се поколебае да блокира всяко излизане от приетите принципи в двустранния Договор за добросъседство и сътрудничество. Посланието на външния министър Екатерина Захариева е ясно – ние признахме реалностите, вие признайте миналото. Двете признания обаче имат различна стойност, защото България не си присвоява съвременната история на бившата югославска република, чиято независимост, впрочем, призна първа. Явно, на определено политическо лоби в Скопие повече му харесва твърдият принудителен тон от Атина, отколкото приятелският подканващ тон на София. Задръстването на съвместната комисия по историческите и образователните въпроси с идеологеми на македонизма и балкански хитрости с идеята политиката да надделее над историята и Северна Македония хем да си остане с присвоената история, хем да осъмне в Европската уния, е само сън без пробуждане.

Надеждата, че Европа ще окаже натиск върху България и така спорът ще се разреши в желаната от Скопие посока, явно не изглежда убедителна след последните изявления на другия български вицепремиер Красимир Каракачанов, принадлежащ към патриотичното лоби в България. Той даде знак, че България едва ли ще позволи компромиси с историята с перспективата те да бъдат запечатани с приемането на Република Северна Македония в ЕС. След като сега непримиримите в Скопие отхвърлят очевидните исторически факти, как ще изглежда това високомерно и недалновидно поведение в европейското бъдеще? Излиза така, че България може да произведе един враждебен съсед в лицето на приятелски и братски народ, свързан с общо родословие и история. Дали път ЕС би искал да възпроизвежда сценарии отпреди 30-тина години, когато американски и руски военни хипотези предричаха война между България, Гърция, Сърбия и Албания за бившата югославска република Македония? Не е забравено и по-далечното минало с  турското потисничество и взаимното изтребване населението от Егейска и Вардарска Македония  по време на войните и прекрояването на границите, както и насилственото помакедонстване на населението на Пиринска Македония по указание на Коминтерна и Москва. Раните стоят, част от паметта е заличена край границите по брутален начин, но след загубата на територии и население България едва ли ще си позволи и загубата на история. Да, има македонски език и македонска нация. Въпросът е кога, как и от кого са създадени, с каква цел и с какви последствия.

България има сериозни претенции към изпълнението на рамката на  преговорите, заложени в двустранния договор с Република Северна Македония, потвърди Екатерина  Захариева на тристранната среща в Берлин в началото на ноември с вицепремиера по европейските въпроси Никола Димитров и външния министър Буян Османи и германския външен министър Хайко Маас. Има напредък по въпросите основно за малцинствата и по начина, по който ще се нарича официалният език на Северна Македония. Има шанс за повече напредък, но времето е малко, подчерта визепремиерът Захариева. Българският премиер Бойко Борисов даде срок до 10 ноември, за когато е насрочен Съветът по общите въпроси на ЕС и срещата на върха на Берлинския процес. Старт на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС трябва да даде първата междуправителствена конференция през декември, която обаче е невъзможна без постигане на съгласие по рамковото споразумение. В преговорната рамка са гаранциите, че ще бъде одобрен Планът за действие по Договора за приятелство,  добросъседство и сътрудничество  от 2017 г., в който е включена и работата на съвместната историческа комисия и няма да бъдат подкрепяни малцинствени претенции от страна на държавни институции в Скопие.  Северна Македония е готова да признае, че новото й име не е претенция към географския район Северна Македония, който е в България. В подхода към езика има два варианта – признаване на българския му  произход, на генезиса и съвременната му еволюция. Всъщност става дума за признаване на българската произход на езика и част от народа. Във формулировката на Договора за добросъседство се говори за „официалните езици на договарящите се страни“. България признава македонския език за официален за Северна Македония с обяснението обаче за произхода му от българския.

Екатерина Захариева посочи и пречките по други въпроси, като например за българските инвестиции, изграждането на коридор № 8 от Адриатическо до Черно море и спънките по езика в споразумението за управление на границите. Стана ясно, че срещата на върха по Берлинския процес вероятно ще се проведе виртуално, но срещата между премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов ще се проведе „на живо“ в София. Заради заразяването с коронавирус на българския премиер засега срокове и подробности не се посочват.

Сега пък в България се задават избори и едва ли Скопие може да очаква да изкопчи от Бойко Борисов отстъпки извън рамките на поставените досега условия  от българска страна. Танцът една стъпка напред, две малки назад обаче само  стопява времето за напредък.

Снимка: Ройтерс

Tagged as: , , .

Rate it
Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Background
Вижте още
Заедно днес
close
  • 42

Без граници

София смекчава тона, но дава срок на очакванията си от Скопие

Валери Тодоров 10.10.2020

Съвместната българо-македонска комисия ще възобнови работата си на 15 -16 октомври, стана ясно след разговорите в София на министъра на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи с българския […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.