Признанието, признаването, приемането и принуждението

Най-сетне един македонски политик се осмели да каже това, което повечето македонци край Вардара знаят, но признават само в къщи. Историята ни не е нито споделена, нито преплетена, а обща, призна министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев пред българската агенция Бгнес. Едва ли щеше да е по-лесно да каже истината пред северномакедонска агенция. Освен че изплю камъчето, Заев преглътна и по-тежкък залък. Той промени и собствената си позиция, че историците и политиците трябва да работят разделно. Да оставим историята и Гоце Делчев на историците, а ние – политиците, да гледаме напред, твърдеше той. Само че не ставаше ясно с каква история или по-точно с чия история евентуално ще влезе Република Северна Македония в Европейския съюз. Неприемливо е на фашизма да се приписва етническа характеристика, отбеляза Заев, с което  още една тиражирана антибългарска теза от езика на омразата – за „българския фашистки окупатор“, бе хвърлена на политическото полев Северна Македония за анализ и разтерзаване. Никой не е питал българите при присъединяването към Тристранния пакт през 1941 г., за да се квалифицира цяла България като фашистка. Вярно е,че българска администрация управлява части от Егейска и Вардарска Македония през периода 1941 – 1944 г., но другата истина е че българските и македонски части освободиха Крива Паланка, Куманово,Скопие и целия регион.

Президентът Стево Пендаровски призна, че за решаване на спорове е необходима политическа смелост за постигане на консенсус, който никога не помага за рейтинга.

Даже известният с възгледите си съпредседател на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси проф. Драги Георгиев отбеляза, че „малко се познаваме“. С извинението, че не бива да засилваме очакванията неоснователно, а да ги държим на разумно ниво, дългосрочно. За да разчупим ледовете ни трябват и време, и диалог, и търпение, отбеляза проф. Георгиев. Само дето време за диалог и търпение няма, защото следващото заседание на комисията е през декември, когато изтича и амбицията на германското председателство на ЕК за постигане на напредък по опитите за присъединяване на Северна Македония и Албания. България не е променила нагласата си към Западните Балкани, подкрепя Албания и не е променила очакванията си от Северна Македония. От друга страна и нагласите в македонската част от комисията не отбелязват съществена промяна.

Паметникът на българските туристи на брега на Охридското езеро

Всъщност, никой не си прави илюзии, че между признанието, признаването, приемането и принуждаването към обективност процесът няма да е нито лесен, нито кратък. Но оскверняването на българското знаме, на паметника на българските туристи в Охрид и скверните думи по адрес на външния ни министър показват че европейското разбиране за политическо и гражданско поведение е все още далеч от границите на Северна Македония. И тъй като решението за начало на диалог за присъединяване на Република Северна Македония може да бъде само политическо, видимо е че политическата смелост в Скопие не е достатъчна за пробив.

Лидерът на ВМРО – ДПМНЕ Християн Мицкоски видя в казаното от премиера Зоран Заев риск от „исторически ревизионизъм“. Според него, антифашистката борба е в основата на с съвременната македонска държава. Председателят на Демократическия съюз Павел Траянов, съюзник на социалдемократите в парламента, бивш вътрешен министър, също видя заплаха за  македонския език и идентичност в ревизията на историята. Все пак за него българите са съседи и приятели. Лиляна Поповска от партията ДОМ, съюзник на Заев и  бивш депутат определи изявлението на премиера като „национално и ментално самоубийство“.

Далеч по-спокойно изрази позицията си министърът на отбраната Радмила Шекеринска, която заедно с други министри от правителството подкрепиха премиера Зоран Заев. Македонците или ще останат заложници на историята, или ще се опитат да напишат по-хубава страница, когато днешните спорове ще са също история, отбеляза тя.

Българския вицепремиер Красимир Каракачанов определи изреченото от премиера Заран Заев „малка крачка в правилната посока“. София не оспорва правото на Северна Македония на самоопределение.

България трябва да се съгласи да даде съгласие за начало на преговорите със Северна Македония след като се признаят обективните исторически факти и когато процесът на изкореняване на езика на омразата и злоупотребата с нашата национална идентичност стане устойчив и необратим, посочи президентът Румен Радев. В противен случай вместо да интегрираме желани партньори може да интегрираме проблеми. България е отговорна пред ЕС и не може дса си го позволи, подчерта българския президент. Би било грешка ако премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев изиграят някакъв театър за пред публика и подпишат нова пожелателна декларация, какъвто според Румен Радев е Договорът от 2017 г.

Ясно е, че бурята, която предизвика интервюто на Зоран Заев пред БГНЕС само вдигна прах. Въпросът е какво ще остане, когато го забършат с очакванията за по-благоприятна развръзка на спора от двете страни на общата някога граница.

Tagged as: Зоран Заев бгнес.