Да възкресим родовата и историческата си памет

Паулиана Новакова 12.07.2020 2

Археологическият музей в Сандански като връзка между историята и съвремието

„Да си възкресим родовата памет, да създадем усещане за приемственост и историческа памет -това е чувство за отечественост“– категоричен е Антон Ковачев, директор на Археологическия музей град Сандански. И прави всичко възможно да превърне територията на музея място за среща на миналото с днешния ден. Стремежът му е не само да запознае младите хора с богатото нематериално наследство, но и да ги накара да осмислят духовните послания на това минало.

Всъщност целият Сандански би трябвало да бъде обявен за жив музей на историята. Днешният град живее и диша върху останките на древния град, който вероятно в по-късни времена е Партикополис. Съвремието е затрупало миналото, но то изниква отвсякъде: ранно християнски базилики, римски и тракийски артефакти… Миналото иска да се впише в днешния ден.

„Погледнете тези лица, от образите на оброчните барелефи, казва Антон Ковачев, и ако минете после по главната улица в града, даже можете да разпознаете някои. Това са същите хора, които и преди 2000 години са живели тук.“

Патрикополис е бил голям търтговски муликултурен център – гърци траки, римляни, занаятчии от Мала Азия съвместно и мирно са съжителствали тук. Почитта към здравоносните богове е доминирала, тачели са се и Асклепий, и Теоселенус – рядко тракийско божество на здравето, аспект на тракийския конник.

Ето тук, на тази уникална плоча, се срещат всички богове на здравето, цяло министерство на здравеопазването, както шеговито го нарича Антония Кочева, отговарящ за връзки с обществеността. Уникалното е, че на нея освен Асклепий, бога на здравето и Хигия, на хигиената, е изобразена и Панацея, билколечителката, което било голяма рядкост. Тя държи в едната си ръка рога на изобилието, а в другата – корабно кормило, за да ни подскаже, че сами упраляваме съдбата си. В дясно, долу е и малкия тракийски бог Телесфор, който отговаря пък за възстановяването.

Ей тая плоча ако я поглеждаме в тези времена на пандемия по-често, при всички случаи ще ни е от полза.

В града се намира и най-старото лековито аязмо, край което от най-древни времена до днес хората са намирали лек за своите болки. Антония твърди, че наистина помага. Да не забравяме, че старото име на града е св.Врач.

Разказът на Антония Кочева ще ви поведе в бита и ежедневието на местните хора, как са се обличали, как са търгували, какво са произвеждали – тънкостенното им стъкло и днес омайва с изящество, какви правила и закони срещу нарушителите са имали, потопете се в този разказ, в който неминуемо присътва и легендата за Спартак. Нали и той е е родом от тези места.

гладиаторски афиш с името на мечката Гликера, “Сладураната”

устройството за проверка, дали не са те “ударили” в кантара.

Как това безценно историческо богатство се вписва в днешния ден, как познанието за това минало може да стигне до младите хора така, че да усетят връзката си с него чрез родовата си памет, това е една от първостепенните задачи, която си е поставил директорът на Археологическия музей, Антон Ковачев.Защото, както казва той:

„Като се възхищаваме ние, от Източна Европа на постиженията на Западна Европа, трябва да си даваме сметка, че в основата е родовата памет..
.Не можеш да възприемаш съвременния свят, ако не го пречупиш през през призмата на твоя род. Примерно аз познавам рода си до 18-и век, нямаме нито един човек който е бил в затвор. С какви очи и за какво изкушение бих откраднал днес? Не мога за някакви жълти стотинки да съсипя паметта на своя род, нали? И затова се занимаваме с деца да създадем това усещане за приемственост. Да се учат да изследват родовата си памет.“

Между впрочем, Антон Ковачев е потомък на Ангел Каралийчев. Но чуйте посланието, което отправя към младите хора, давайки пример с двама дядовци – братя от собствения си род: единият от които завършва в Болоня и става лекар, а другият, хайванин от малък, става обущар.

„Но и двамата са щастливи хора.“ Казва Антон Ковачев. „ Аз съм внукът на д-р Ковачки, но смятам, че дори да метеш улицата, бъди щастлив човек.“

Самият Антон вероятно също е щастлив човек и ще съумее да превърне музея, който от скоро оглавява, в щастливо място за познание за историята. Място, което съхранява, но и предава паметта от идното към бъдното. Пожелаваме всеки, който има път натам, да го посети, за да си изгради това усещане за връзка с историята.

Ще се постараем да продължим със съдействието на екипа на музея разказите които съживяват паметта -родовата и историческата, по тези земи.

Свързани материали:

ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край

Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното

Tagged as: Петрикополис, здравеносни богове, Теоселенус, Асклепий, Хигия, история, Панацея, Телесфор, Антон Ковачев, родова памет, Спартак, траки, Археологически музей Сандански.

Rate it

Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013).  Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Вижте още

Споделено знание

2194
1

Акцент

ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“

Паулиана Новакова 08.07.2020

Литературният археолог, както наричат Катя Зографова заради блестящите й задълбочени изследвания на непознати и малко известни страници от литературната ни история, в юбилейната година на Вазов ще ни зарадва с […]