play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско
Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
Въпреки дъждовното време, площад „Македония” събра много хора, за да подкрепят и аплодират изявите на децата от всички детски градини на територията на общината и от Центъра за личностно и творческо развитие. Денят на детското творчество се организира от Община Благоевград и е началото на лятната детска академия. Настроението на празника ще усетите в аудио репортажа.
„Изключително съм учудена, че нелингвисти оспорват лингвистичния факт, че солунските диалекти са в основата на кирило-методиевия език“ – писа наскро проф. Лилия Илиева във фейсбук, по повод изразено мнение на представител на историческите науки. И тъй като споровете относно произхода на българския език се разгарят, специалисти от всички области се включват в него, от което объркването не се прояснява, ви предлагаме необоримите лингвистични аргументи на проф. Лилия Илиева. – Кои са доказателствата, проф. Илиева, за автентичността на езиковия ареал, на базата на който е създадена българската писменост? -Благодаря за тази възможност. Най-странното е, че точно историци лансират аргумента, че това […]
В хоровата зала на Читалището в Благоевград писателката Румяна Халачева представи романа си „Дълбините на древността”. Дълги години пише тази книга и най-трудно е било да събере всичко на едно място. Избрала е формата на съвременен роман, за да предаде по достъпен начин най-важните моменти от древната българската история, в търсене на изгубения български дух и начините на възраждането му. Чрез знакови личности от древността до наши дни авторката търси истината в българската история. Възраждането на българския дух, според Румяна Халачева, зависи от нас, защото сме народ с огромна сила, без да го осъзнаваме. ”Забравили сме кои сме, откъде идваме, […]
На около 8 километра от Благоевград можеш да забравиш за съвременната цивилизация. Черен път, дъбова гора, ухания на билки и хор на птици. Свежо, чисто, благословено място. Селото е Бистрица, а махалите му са над 52, разпръснати в подножието на Рила планина. Ние спряхме в махала Дъбово. Тук се намира една от най-уникалните черкви в региона „Свети Йоан Предтеча”. Построена е през 1872 година върху основите на древен храм, изградена по подобие на черквата в Рилския манастир. Ктитор на този храм е една феноменална жена Дафина, която всички наричат баба Дача. За нея разказват като за божи човек, с дарби […]
Провокирах я да си спомни детството преди 80 години, когато 5 годишна се видя на улицата с филия в ръка, филия, намазана с лютеница, която понякога споделяла с другите деца от Владишката махала. Евелина Динова – това е бащината й фамилия. Астинова е по мъж. Родена е през 1935 година в Горна Джумая. Родителите й са Иван и Райна Динови. Има още една сестра Калина, която отдавна е починала и брат Христо. Дядо й –бащата на нейния баща, е Христо, но му викали Ичко. Той е бежанец от село Стояково, Гевгелийско. За него Ева си спомня, че е бил 200 […]
I-ва част от разговора със съпредседателя на Съвместната мултидисциплинарна комисия по история и образование, въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“. По инициатива на нашите експерти на 12-и май бе отпратена покана към колегите от македонска страна за осъществяване на виртуална среща с цел да се довършат протоколите от последното съвещание и да се обсъдят и бележките по отношение на текстовете в учебниците, както и да се обсъди дата за следваща среща. Как ще бъдат решавани обаче съществените въпроси, за които ще научим подробности от проф. Ангел Димитров, на фона на генералното […]
Евгения Йорданова – отгледана и възпитана в стар македонски род – на Дино Делев Кехайов Тя е един от малкото щастливи хора, които не се оплакват от съдбата си, а я обичат, колкото и несправедлива да е за нея. Винаги се облича в бяло, защото обича чистотата и светлината в природата и в душите на хората. Родена е в Сливенския затвор на 9 април 1953 година. Прегрешението на 16 годишата й биологична майка е било, че е обичала един мъж, военен, който я е изоставил и е предизвикал обвинение срещу нея за неморално поведение, а то е, че го е […]
До 1944 г. ние сме един народ подчертава проф. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ в разговора с ВАЛЕРИ ТОДОРОВ. Езикът е български. Говори се за един диалект, но тъй като много пътувам из Македония, там съм си писал и голямата си дисертация, знам че диалектите са много повече от един. И много често хората от Щип не могат да се разберат с тези от Охрид, а да не говорим за другите от Егейска Македония. Така че става дума за група западни диалекти на българския език. (В.Т. – Както и банският диалект…) А да не говорим за родопския диалект. Българският език е многопластов, […]
Родната къща на писателя Димитър Талев в Прилеп да се превърне в литературен музей – такава е идеята на „Димитър Талев” Фондацията, основана през 2018 година в град Сандански. Родовите корени на нейните учредители са в Егейска, Вардарска и Пиринска Македония: Кирил Божкилов, Никола Каракушев, Христо Салмов, Димитър Чапкънов и Димитър Тошев. И една от целите на този музей е да бъде културно и литературно средище на творци от двете страни на границата. От 46 години родния дом на Димитър Талев Петров –Палисламов е частен имот на Борислав и Снежана Ачески. През 1926 година дядото на Борислав – Йордан Ачески, […]
Историографска находка можем да наречем документалния разказ на италиатския журналист от хърватски произход, посетил България през 1889-а година, скоро след решителната крачка, която е направила страната ни в защита на националния си идеал. Съединението е свършен факт, сръбско-българската война е доказала на света, че младата ни държава може да защищава своите интереси и ако отначало голяма част от международния печат „славословеше сръбската инициатива“, след битката при Сливница мнението коренно се променило в полза на „Българската пепеляшка“, която пред очите на Европа „като по чудо се преобразила в девойка, равна на своите посестрими.“ Така ни въвежда в атмосферата на времето Джузепе […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
