“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Фотоси, свързани с важни моменти от създаването на Солунската мъжка гимназия преди 140 години и от преместването на учебното заведение в Горна Джумая преди 100 години, бяха подредени във фоайето на Регионалния исторически музей в Благоевград. Изложбата бе открита от директора на Регионалния исторически музей Кирил Алексиев и от директора на Националната хуманитарна гимназия „Св.Св.Кирил и Методий –бивша Солунска” Марин Митов. Кирил Алексиев спомена, че Солунската „Алма Матер” е разпръсквала светлина из цяла Македония, тя е била светилник на българщината, средище на европейската цивилизация и притегателен център за формиране на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация. Марин Митов – директор на Националната […]
Македонското освободително движение е дало много войводи, легендарни личности. Борбата с оръжие в ръка се е смятала повече за мъжка работа. Но има немалко жени, които са вписали своя страница в тази борба, като съратници, учители и просветители, като непоколебими борци за каузата. Някои са автори и на самоубийствени атентати. Една от тях е Мара Бунева, около която и до днес витаят спорове и бушуват страсти. Тя застрелва в центъра на Скопие прокурора на Скопие Велимир Прелич, полковник от сръбската армия, заради жестокостта, която той прилага след Скопските студентски бунтове. МАРА БУНЕВА Родена е през 1901 г. в Тетово, тогава […]
От 19-и май СГХ Г отвори врати за посетители. Дълго време подготвяната изложба, посветена на 130 годишнината от рождението на „Царя на акварела“, Константин Щъркелов, вече може да бъде видяна на живо. А също и преживяна като разказ за съдбата на един художник и времето, през което е живял. “Самотникът-скитник“ са нарекли кураторите този разказ, в който, макар да присъства конкретиката на една драматична епоха, доминира гледната точка на търсещата божествената искра в природата творческа душа. Смисълът на тези търсения, на това духовно скиталчество, което изкристализира в творчеството на- Константин Щъркелов, добива още по-голяма стойност, когато знаем повече за житейския […]
Става дума за Коте Двоячки, роден през 1855 година в село Бистрица, махала Дъбово, Горноджумайско. Умира на 91 години на 2 септември 1946–та, облечен в най-бялата си кошуля на бял кенарен чаршаф. Той е дядо на Елена Двоячка по баща, Пейкова по съпруг. За случилото се научавам от Любима Димитрова – дъщеря на Елена и правнучка на Коте. И двамата вече ги няма в нашето поднебие, както се изразява писателката Бойка Асиова, която, вдъхновена от родовата история на Любима, написа книгата си с разкази „Мъжко можене”. А мъжкото можене е за Дядо Коте, който завършва живота си с две жени […]
Това разказва Иван Манджуков, който след пенсионирането си е решил да събере пъзела на майчиния си род. Този факт чувам за първи път и затова започвам разказа с него. От историята знаем, че след сражението в Баница, командирът на турската потеря Хюсеин Тефиков, не е позволил да се гаврят с тялото на Гоце Делчев и неговите четници и са изпратили останките им в Сяр да бъдат разпознати от местната власт, след което са върнати и погребани в общ гроб. Но според моят събеседник Иван Манджуков, в Сяр е била изпратена само главата на Гоце Делчев, а тялото е останало няколко […]
Много е писано за Дойранската епопея. По време на Първата световна война се водят няколко отбранителни сражения на българската армия при Дойран срещу силите на Антантата. Две от битките, предвождани от генерал Владимир Вазов, са останали паметни в историята ни. А тази между 22 април и 8 май 1917 г. е наречена Дойранското чудо и заедно със събитията от септември 1918 г. се изучават в чуждите военни академии. Знаят се почти всички обстоятелства и детайли – за стратегията, за съотношението на силите, за жертвите, ранените и пленените воини, за това какво се случва по време на военните действия, а и […]
Много малко са хората, които знаят, че в трема на Благоевградския храм „Въведение Богородично” се намира саркофага на Неврокопския митрополит Борис /1935 – 1948/. Тези, които знаят, не го подминават, палят кандилцето, за да има винаги светлина там, където са тленните останки на един свят и добър човек, оставил трайна следа в живота на християните по нашите земи. Виждала съм, как хората постяват ръцете си на гранитния саркофаг и казват, че усещат добра лечебна енергия там. Над саркофага се намира стенописът „Колелото на живота”, рисувано от прочутия бански зограф Михалко Голев. И напомня на хората за вечния житейски кръговрат, в […]
“На мойте песни хората плачат и играят едновременно”, споделя народния певец Георги Гоцев, който отдавна разнася славата на своя цапаревски род. И иска да предаде любовта към песента, която той е наследил от своята баба Катерина, на своите деца и внуци. Има дъщеря Мария и двама сина близнаци Иван и Борис. От всички дарбата му е наследил синът Иван и внукът Георги, който е син на Борис. И тримата говорят за родовите си корени и пеят за сайта „Споделено знание – без граници”. И за първи път Георги Гоцев сподели своята идея след пандемията да направят благотворителен концерт на открито, […]
Една история като на филм. Само че в два плана. Единият е разказът за македонската българка баба Райна, бабата на Андрей Райчев по бащина линия. Другият е разказът на социолога за времето, през което преминава животът на баба Райна. С препратки към днешното ни битие. Като цяло се е получил един общ, народопсихологически опус, в който има и смях, и мъдрост, и разбиране… Баба Райна е родена в Горни Порой, Егейска Македония, китно село в полите на Беласица. В едно характерно за Възраждането средностатистическо възмогващо се многолюдно семейство, по времето, когато българите по тия земи стават все по-богати от турците, […]
Преди години нямаше журналист, който да не е влизал в дома на Нези, както всички наричахме Незабравка Икономова от град Банско. Тя беше нашата връзка с хората, с обичаите, с песните на банскалии. Дълги години беше председател на Читалище „Никола Вапцаров”, ръководител на културните дейности в общината и продължител на банските традиции и изворния фолклор. Телевизионни екипи многоктарно са я снимали как приготвя банската капама и какви наричания прави за различните празници. Давала е интервюта за всичко, което си заслужава да остане във времето и пространството като информация, като знание за непреходните стойности в този край. 36 години работи като […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
