“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Той е един от най-красивите карстови феномени в България. Намира се само на 15-ина километра от Враца, но малцина от гостите на областния център са стигали до него. Повечето дори не подозират за съществуването му, Божият мост е истинско чудо на природата, но е скрит в гората край врачанското село Лиляче. Представлява огромна скална арка с впечатляващи размери /висок е 20 метро и широк 25/ и форми, изваяни през вековете, без намесата на човешка ръка. Затова и хората го наричат „Божият мост“ ВИЖТЕ ОЩЕ:
В софийската галерия „Нюанс“ ул.“Денкоглу“ №42 още може да бъде видяна изложбата на Атанас Мацурев. Изящен акварелист, с невероятен усет за детайл и светлина, който умее да разкрива тайната връзка на човека с посланията на времето духа мястото. “Няма нищо по-чисто и красиво на света от един див, зимен пейзаж“- казва той и да, в тези ковид времена, в които природата, светът около нас толкова ни липсва, да попаднеш сред неговите акварели е все едно да намериш отговор на своите преживявания и размисли за смисъла и ценностите, за измеренията на времето, за преходността и паметта, както и да почувстваш емоционалните […]
В съперничеството за днешната Република Северна Македония, след отделянето й от България, с Гърция и Сърбия, ние не сме се справяли особено добре, признава Никола Вапцаров, племеннник на поета Никола Вапцаров. Това е човекът, който получава задача от българските специални служби да се срещне с Ванче Михайлов (Радко), който живее в Рим. В периода 1981 – 1982 г. той осъществява десет срещи с една от смятаните за най-страшни фигури в македонското национално-освободително движение. Дълго време Ванче е отричан от комунистическата власт в България главно заради това, че той отхвърля линията на Коминтерна по македонския въпрос, която мнозина до днес наричат […]
„Ке се живее по-добре. Нема по-добър, по-даровит и по-итър народ от нашийо! Ке мине време и България ке изправи снага. Ке порасне самочувствието на българино – хората ке се развиват духовно. Ке се появат нови таланти и нови водачи. Не се делейте, само ако народо и водачите са заедно, ке се върви напред и към по-добро. Времето е нашийо съдник.” Това е едно от истинските пророчества на феноменът Ванга, което намерих в книгата „Ванга, каквато я познавах”, написана от нейната снаха д-р Здравка Методиева. ”С тази книга Здравка ке тури ред! ” – и това е видяла приживе Ванга, защото […]
През тази година се навършват 160 години от издаването на един от най-значимите възрожденски книжовни паметници на българската култура – „Сборник с български народни песни“ на братя Димитър и Константин Миладинови. Ценен екземпляр от неговото първо издание се пази в експозицията на музея в Благоевград. Имената на двамата възрожденци се открояват не само сред събирачите на народното поетическо творчество, но и сред българските просветители. Малко известен факт е, че в благоевградския музей могат да се видят ценни екземпляри от първите издания на Сборника с български народни песни на братята Димитър и Константин Миладинови. Сред тях е и този от 1861 […]
„ Бягат старци и майки с деца. Бягат незнайно къде, в море от кръв и пепел…..” Така започва песента, която Стоянка Хаджиева от Петрич написа в памет на своите предци от Кешишлък – село в Егейска Македония, разположено на 10 километра югоизточно от град Серес, в южните склонове на Беласица планина. Селото е заселено от 1650 година. Жителите му не са давали имотите си на бейовете, затова го напускат и се заселват при монасите в местността „Малко Градище”. Самата дума кешиш значи монах. Калугерите приели прокудените от бея и ги настанили на манастирската земя с името на манастира Кешишлък, или […]
Книгата на Валентин Караманчев „Брашнен чувал“ е увлекателен калейдоскоп от случки, събития, история и истории. Центърът на неговите писателски увлечения обаче е Неврокоп, родният му град, Македония, която някога не се е делила на Северна, Вардарска, Пиринска, Егейска… Тя просто е била Македония и под македонец се е разбирало българин. Така е било и в рода на Караманчев, който дълги години е заместник-председател на Комитета за култура, но и директор на книгоиздаването у нас. Но историята винаги започва от рода от семейството. Какво помни и знае той за своя род? Баща му е от Самоков, но 1919 г. идва в […]
Книгата „Брашнен чувал“ ( ИК Синева, С., 2020 г.) на Валентин Караманчев си струва да се прочете. Дори ако не с всичко сте съгласни в оценката му за миналото. Всъщност това е калейдоскоп от случки, мемоари, които имат и ценна документална стойнност. Най-напред кой е той? Валентин Караманчев е роден на 6 февруари 1932 г. в Неврокоп. Това обяснява и фокуса на книгата му – личности и събития от различно време, свързани с родния му град, с неговите лични преживявания и придобити знания. Започва като журналист във в-к „Народна младеж“ като окръжен кореспондент и достига до позицията на главен редактор. […]
Водици е обичай с древни корени, запазен в неговия автентичен вид в Добърско до 50- те години на миналия век. Днес е празник на разложкото село и е свързан с вярата в очистителната, лечебната, магичната сила на водата и нейната способност „да чува” и да сбъдва! На Водици приключват поганите, или мръсните дни –/ От Рождество Христово до Йордановден/, защото все още витаят злите духове на некръстеното родено отроче на Коледа, разказва етнологът Красимира Мишкова от Разлог. Години наред тя е проучвала същността на този обичай в Добърско и сега с думи и снимки от своя личен архив разказва на […]
Това изречение е част от статия в специализирано италианско политическо издание, която Венета Ненкова успява да прочете в началото на 90-те години, когато се установява в Рим. Първата й асоциация по темата за македонската следа във Ватикана е образът на Ванче Михайлов, който умира на 94 годишна възраст близо до Рим. Венета е родена в Добрич и по темите, свързани с така наречения македонски въпрос започва да се интересува, когато започва работа като екскурзовод и сътрудник на радио Ватикана. Близките на Ванче Михайлов в италианската столица са й разказвали, че той цял живот се е смятал за българин и е […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
